В първите си изводи след изнесените резултати от държавните изпити Министерството на образованието ни обобщи нещо, което отдавна си знаем - учениците у нас стават все по-функционално неграмотни.
Нека опишем картинката така. На матурата по български език и литература дванадесетокласниците са се чувствали в свои води, когато трябва да свържат автор с неговото произведение, произведението с неговите герои или произведението с неговата основна тема.
Стреличките са летели с лекота в правилната посока. Но в следващата част от държавния изпит, където гимназистите са срещали бяло пространство, готово да поеме мислите им, полетата масово са останали празни.
Какво ни говори това? За поредна година българската гимназия продуцира кадри за университетския и трудов пазар, които буксуват, когато се наложи да изразят мислите си в подредена и разбираема писмена форма и които зациклят пред текст, очакващ да извадят от редовете му основния смисъл.
Тенденцията не е нова. Даже вече е клише преди всяка кандидатстудентска кампания и след края на баловете съвместно и по народно да се вайкаме за речевите способности и капацитета в мисловния процес на следващата генерация.
Какво обаче следва оттук нататък? Министърът на образованието Николай Денков заяви, че най-лесно e да се обвинят учебните програми, но е много трудно да се посочи конкретният проблем, от който да започне така отдавна коментираният път на модернизация за българското образование.
Удобно изказване от страна на министъра, защото да - наясно сме, че нещо в просветата ни куца, но виждате ли, не знаем какво, за да го поправим, като практично се пропуска закоравялата у нас традиция по наливането на готова информация, вместо стимулиране на учениците сами да оформят мнение.
Ако има лесен отговор за разцъфващата аналитична импотентност сред учениците у нас, то това е, че те не са мотивирани да четат, да разбират и да анализират творбите, които имат по конспект. А системата на българското образование, добре познато със своята консервативност, не е предприемало никакви инициативи, за да счупи матрицата.
Получава се така, че когато безинтересният учебник се срещнал с немотивирания ученик, насреща сме получили мързелива мисъл и мързелив език.
Всеки човек, който някога е писал текст с обем повече от страница, знае, че изреченията се редят най-сладко, когато имаш вътрешен импулс да пишеш. Или когато идва така любимото на всички вдъхновение. Може да тръгне от цяла книга, може да дойде от една реплика или от половин дума, важно е човекът, който сяда пред празния лист да усеща, че познава темата и има какво да каже по нея.
Този момент в оформянето на самостоятелна мисъл обаче повсеместно се пропуска.
Творбите по литература масово са представени в дървен, почти академичен стил, който си проси зазубряне. Така децата, способни да възприемат информацията и да се концентрират, без да се отегчат в морето от термини, наистина заслужават зелена карта до всички български университети. Защо? Тъй като са преминали през един от най-скучните и неразбираеми формати, който от само себе си блокира дискусията.
А добрите идеи и качественият строеж в защита на мнението се градят основно в процеса на разговор.
От излезлите резултати на матурата по български език и литература обаче се вижда, че дискусионните практики в часовете все още са нежелани за сметка на готовите интерпретации, дело на критик, който вероятно вече не е между живите.
Дали от липса на време заради натоварената програма и кратките срокове или заради нулевата интерактивност, която по-скоро приспива тинейджърите, отколкото да събужда любопитството им, произведенията от класическата българска литература остават неразбрани и далечни. Което е жалко.
Трудно ще намерите автор извън парадигмата на пантеона от български класици, който да употребява езика ни толкова сполучливо и да показва в каква култура сме възпитани. Жалко е, че българското училище така и не намира път към гимназистите, за да им предава тези послания и да ги възпита в естествен патриотизъм.
Но като че ли нашето образование е далеч от подобни цели. На хартия у нас всичко е в средни стойности и това задоволява министерството, които поне засега предпочитат да не мислят, че хората у нас стават по-податливи на манипулативна информация.
Че хората, копират и предават публикации без и за момент да поразсъждават върху нея, какво остава да я проверят. Че хората стават все по-неспособни да четат между редовете и да улавят нюансите на разговора и още повече - че върху между тези обществени проблеми има връзка и тя тръгва от българското образование.
