Дори и без "Величие" в следващия парламент, пак е пределно ясно, че формирането на управляващо мнозинство ще е изключително сложна задача.
Партиите са много, различията - сериозни и много дълбоки, а взаимната неприязън - в пъти по-жестока от тази между Монтеки и Капулети.
С други думи, положението е пълно мазало.
Ако не беше, нямаше да ходим седем пъти на избори за последните три години и половина.
Лошото обаче е, че всеки път се върви по една и съща линия. В началото анализатори и коментатори обясняват как народът вече е изморен от избори и е все по-обезверен в политическата система. После политиците обещават, че ще работят за сформирането на правителство.
А след това всички влизат с претенциите си, с огромно его, червени линии и спорове, за да се стигне до момент, в който различията много ясно са повече от общите моменти. И отиваме на нови избори.
Абсолютно нищо до момента не говори, че този път нещата ще са по-различни. Дори напротив.
Възможните работещи коалиции в 51-ото Народно събрание не са много. Ако трябва да сме по-конкретни даже, изискват участието на първите две политически сили и без партньорството помежду им е изключително нереалистично да се мисли за каквото и да е правителство.
Във вторник вечерта коалицията на градските демократи "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) излезе с позиция, че ще изисква от всичките си потенциални партньори да подписват декларация, че няма да работят заедно с Делян Пеевски и неговата "ДПС - Ново начало", както и че ще подкрепят някои ключови за формацията законопроекти.
По принцип такива позиции сами по себе си не са лошо нещо - дават яснота къде седи една партия и могат да бъдат основа за бъдещ диалог.
Но не и ако са комбинирани с нападки към другата партия, която потенциално ще участва в сформирането на мнозинство.
Ултимативният тон, който градските демократи използват в този момент, също не помага много.
Ако човек погледне отстрани, вижда една коалиция, която разполага с има-няма 37 народни представители, която отправя ултиматуми и размахва пръст. Нелепо е.
Ясно е, че част от електората на градските демократи не може по никакъв начин да преглътне идеята за коалиция с ГЕРБ и Борисов, макар това да е единственият начин ПП-ДБ да влязат във властта и да си лансират там идеите.
Проблемът обаче е, че в опит да угодят на тези избиратели, градските демократи избират изключително нападателна реторика, която да им помогне да не изглеждат слаби, докато всъщност остават отворени за преговори с ГЕРБ.
Има в пъти по-добри и работещи начини формацията да изкаже приоритетите си и да отстои позициите си, без да натяга напрежението до краен предел.
Това не означава, че само ПП-ДБ клатят лодката. Напротив - още от нощта на вота ГЕРБ са яхнали вълната на победата, парадирайки с резултата си, сякаш става въпрос за над 50% и нямат нужда от партньори, за да сформират кабинет.
Борисов говори как нямало да подменя вота на хората, въпреки че около 2/3 от имащите право на глас пак предпочетоха да теглят една дълга и напоителна на всички партии, именно защото българският политически елит в последните няколко години изглежда тотално неспособен да формира правителство, камо ли да изпълни някоя друга по-сложна задача.
Лидерът на ГЕРБ би предпочел да работи с други формации, които ще му осигурят много повече спокойствие, но чисто математически там мнозинството не се получава. Ако щете, наречете го санитарен кордон.
И освен ако няма други фактори, намесени в цялата игра, бившият премиер трябва да се приспособи към ситуацията. А тя е, че или трябва да работи с ПП-ДБ, или да започне да се готви за нови избори.
На политиците у нас често им липсва точно това - връзката с реалността.
Опитват се да възприемат света такъв, какъвто им се иска да бъде - сякаш след още един-два хода нещата ще се наредят точно по начина, който им се иска. Например че на следващите избори ще получат по-добър резултат, който ще им осигури ключови предимства в преговорите. Или пък изведнъж ще избухнат някакви протести, които ще настроят обществото благоприятно към "нашите хора".
Или ще вземе да се случи епохално чудо, благодарение на което партията им ще вземе магическите 51% на следващия вот и ще настане време за промени и реформи!
Да, ама това са само фантазии, които няма как да се случат. А има предостатъчно проблеми, които са опрели ножа до кокала и очакват решение сега и веднага.
Клише е, но обществото ни е изморено от избори.
Това не са просто думи, а истина в избирателната активност - огромна част от избирателите не смята, че е нужно да гласува, защото е виждала отново и отново как партиите не могат едно тъпо правителство да сформират, без то да се разпадне няколко месеца по-късно. Ако въобще се стигне до сформиране...
Някой ще каже, че този път са гласували с над 300 хил. души повече. Така е. Но нека в тези сметки вкараме купените гласове и онези, които са гласували само от страх, че вотът ще бъде купен, и ще получим една малко по-различна (и показателна) картина на събитията.
Хората стават все по-апатични към гражданските си права и все по-склонни да подкрепят радикални идеи. А това е рецепта за погром.
Продължаващият период на безвластие не помага на никого - нито на държавата, нито на гражданите, нито дори на самите партии.
Крайно време е те да излязат от омагьосания кръг на своето предизборно поведение, да оставят настрана конфронтациите и да потърсят решение на заплетената ситуация.
Повече работа, по-малко празни приказки. Или вече искаме твърде много от народните си представители?
