"Денят на 8-те милиарда" - най-накрая стигнахме и до тази точка от развитието на човешката цивилизация. Населението на планетата достигна до най-високия си брой в историята, след като във вторник се роди 8-милиардният жител на Земята.
Дали това е момиченце е от Филипините, както побързаха да обявят в Манила, или пък от някое други кътче на Земята, не е от значение.
Отне ни има-няма около 300 000 години, за да стигнем до 1 милиард в началото на 19-и век, а оттогава насам индустриалните революции и технологичното развитие доведоха до истински бум.
Само 12 години се оказаха необходими, за да стигнем от 7 милиарда до 8 милиарда, а очакванията на ООН са да минем кота 9 милиарда през 2037 г. при безпрецедентно увеличение на броя на възрастните хора и намаляване на раждаемостта.
Какво показват сухите цифри? Коефициентът на раждаемост в световен мащаб е намалял за последните седем десетилетия и в момента достига до 2,3 раждания на жена, което е близо до минимума за нулев естествен прираст.
С намаляването на смъртността се очаква броят на хората над 65 да нарасне от 783 милиона сега до 1 милиард в края на десетилетието и да достигне 1,4 милиарда през 2043 г. в паралел с повишаване на глобалната средна възраст.
Предвижда се делът на световното население на възраст 65 и повече години да нарасне от 10% през 2022 г. на 16% през 2050 г.
В същото време ООН отчита, че "ръстът на населението е доказателство за постиженията на човечеството, включително намаляване на бедността и половото неравенство, развитие в здравеопазването и разширен достъп до образование. Всичко това е довело до повече случаи на жени, които са преживели раждания, повече деца, преживели ранните си години, и по-дълга и щастлива продължителност на живота, десетилетие след десетилетие".
Казано с други думи - колкото по-добре и по-дълго живеем, толкова по-малко ще се множим и повече ще остаряваме.
Това, от една страна, представлява триумф на подобряването на качеството на живот на все повече места по света. Хората живеят по-дълго благодарение на по-добър достъп до храна и чиста вода, напредък в медицината, здравеопазването, образованието и икономическото благосъстояние.
От друга страна обаче, застаряването, а не нарастването на населението, представлява по-важната демографска промяна и може би далеч по-големия проблем за обществата, тъй като предвещава дългосрочни икономически проблеми.
Просто е - по-малко работещи млади хора ще трябва да осигуряват средства за държавни бюджети, здравеопазване, социални политики и всичко останало. Не само, че ще трябва да храним повече гърла, но ще трябва да го правим с по-малко ръце.
Парадоксалното е, че точно някои от обществата, където се счита, че хората имат най-висок стандарт на живот, всъщност преживяват най-видимо застаряване.
Около 30% от населението на Япония е на възраст над 65 години, докато в Европа съотношението е 20 процента - двойно повече от средното за света и най-високото от всеки останал континент.
Китай също видимо, осезаемо и болезнено застарява, въпреки че там причината е по-скоро в държавния контрол и дългосрочните негативни последствия на политиките за намаляване на раждаемостта от 80-те.
Неслучайно и за първи път от 2000 години насам Китай няма да бъде най-многолюдната държава в света, като съвсем скоро ще бъде изместена от Индия.
Очакванията са не след дълго наследниците на Поднебесната империя да започнат дори да намаляват.
Причините за глобалната тенденция към застаряване на населението навсякъде имат своите локални и регионални специфики, но може да се каже, че споделят и един обединяващ фактор - стандарта на живот.
Повече възможност за образование и кариери водят до повече двойки, които отлагат или забавят възможно най-дълго създаването на семейство в името на кариера и желанието за постигане на по-висок стандарт, наред с възможно най-добри условия за отглеждането на дете.
Това са напълно логични действия, при положение, че живееш в динамична среда с много възможности за личностно и кариерно развитие, но и много потенциални предизвикателства като всякакви видове кредити например.
В много по-широк план обаче се крият наистина сериозните рискове.
Застаряването на едно (или много) общества върви ръка за ръка с потенциални проблеми в икономическия растеж и степента на участие в пазара на труда.
Намалената работна ръка няма да има същия потенциал да генерира икономически просперитет и същевременно ще трябва да се справя с увеличени разходи в здравеопазването и пенсионните системи.
Те, от своя страна, ще доведат до съкращения на инвестициите в други области като образование и наука, което отново има пряко отношение върху бъдещия икономическия растеж и пазара на труда.
Без капацитет за нови технологии по-трудно ще се автоматизира трудът там, където не достигат хора.
Така че докато говорим за климатичните промени, глобалното затопляне, пренаселената Земя и намаляващите природни ресурси, не бива да пропускаме и другия голям проблем, който също тиктака като бомба със закъснител.
Не след дълго може може да стане така, че да си спомняме с тъга за сегашния бум на населението.
