Китай е страна, известна с много неща, но може би най-популярният стереотип за нея се свърза с това, че тя е най-многолюдната в света. Не е далеч времето, когато населението ѝ ще достигне 1,5 милиарда души, а пък китайският народ ще си остане остане най-многобройният.
Или поне най-многобройният за още няколко години.
Към настоящия момент Китай има огромен проблем със своята демография. Парадоксалното в случая е, че той няма общо с неконтролируем растеж на населението, а даже напротив - страната страда от твърде малко новородени.
В този смисъл правителството в Пекин тази седмица взе решение да премахне съществуващата забрана за максимум от две деца в семейство и даде разрешение на омъжени двойки да имат по три.
Причината за това са данните, показващи, че прирастът на Китай е с най-ниските си темпове от средата на миналия век досега, което води до прогресивно застаряващо население и тежки икономически проблеми за страната.
Статистиката за 2020 г. показва коефициент на плодовитост от едва 1,3 деца - сходни резултати със застаряващите общества в Италия и Япония.
Така в момента китайското правителство се опитва да преобърне негативната тенденция, чието начало е поставено още през 70-те години на миналия век. Тогава изключително бързият темп на растеж на популацията принуждава Пекин да вземе крайни мерки за нейния контрол.
За разлика от други страни, където се акцентира върху образованието и стимулирането на контрацептивните мерки, в Китай поетапно се прилага държавна стратегия, която налага почти масова забрана на семействата да имат повече от едно дете. Макар и в нея да има съществени изключения, до средата на 80-те политиката е наложена навсякъде.
Първоначално се предлагат финансови или материални стимули за аборти или за родители с едно дете, които имат желание да бъдат стерилизирани. Впоследствие обаче заради нарастващия брой на втори деца правителството започва да прилага радикални санкции, които включват дори насилствена стерилизация.
По този начин се стига до множество проблеми и усложнения, като един от най-съществените е т.нар. проблем "4-2-1".
При него когато децата от първото поколение след въвеждането на рестрикциите стават възрастни, се налага да издържат двама свои родители и четирима баби и дядовци. В много случаи подобно нещо се оказва невъзможно, а цялата тежест остава за държавния бюджет и икономиката.
Балансът на половете в Китай също се изкривява вследствие на ограниченията, тъй като китайските семейства традиционно предпочитат единственото им дете да е от мъжки пол. По този начин в страната израства цяло поколение изоставени от родителите си момичета, а абортите заради нежелан пол на бебето стават изключително широко разпространена практика.
В този смисъл, след години на негативни натрупвания и нарастващ брой млади хора, които трябва да се грижат за все повече възрастни, през 2016 г. китайското правителство дава разрешение на своите граждани да имат по две деца и започва да прилага инициативи за стимулиране на раждаемостта.
Досега обаче те не изглежда да са особено ефективни, като в момента държавата отново се намесва пряко в опит да промени ситуацията. Въпреки усилията на правителството за насърчаване на ражданията, броят им продължава да спада до рекордно ниското ниво от 12 милиона раждания за година през 2020 г.
Сега освен позволението за трето дете в семейството, правителството ще въведе и допълнителни мерки. В тях влизат намаляване на разходите за образование, засилване на подкрепата за достъп до жилища на млади семейства, както и увеличаване на възможностите за майчинство.
Големият въпрос обаче е дали не е твърде късно за всичко това?
"Хората са възпирани не толкова от забраната, колкото от невероятното високите разходи за отглеждане дори на едно дете", твърди пред "Ройтерс" социологът Ифей Ли от шанхайския клон на Нюйоркския университет. "Жилища, извънкласни дейности, храна, пътувания и всичко останало са просто много скъпи", допълва той.
А като допълнение към изкуствено наложените ограничителни политики на китайското правителство се наслагват и съвременните проблеми на модерността, които допълнително влияят на китайския прираст на населението. Някои от тях са свързани със стандарта на живот и трудното отглеждане дори на едно дете в големите градове.
Накрая, но не на последно място, остава и проблемът, характерен за младите в много други държави по света - че те са приклещени в избора между работа/кариера или семейство. И нерядко това, което избират, не спомага за справяне с демографската криза, а напротив - допълнително я задълбочава.
