Ето ви една задачка-парадокс, която здравомислещите просветни системи трудно могат да си обяснят. Колкото по-ниско пада качеството на образованието у нас, толкова по-абсурдни стават опитите за възстановяването му.
Тенденция изкатери нови висини с последния проект-предложение от Министерството на образованието, който предвижда отпадане на семестриалните такси за студентите и докторантите по държавна поръчка.
Казано направо - безплатно висше образование за всички. Така че без значение от социалното си положение и финансов статус, всеки български ученик да получи шанса да изследва чалга заведенията в Студентски град.
Умопомрачителна оферта, няма спор, точно като състоянието на академичната среда, в която любителите на знанието ще се озоват.
Отдавна не се налага да си Стефка Костадинова, за да прескочиш бариерата на родните университети, но с потенциалното отпадане на семестриалните такси МОН свежда критериите за висше само до един: силата на желанието
С тези си идеи, ако екипите на министерството отговаряха за разширяването на шенгенското пространство, на бърза ръка да са направили от целия континент монолитен европейски блок.
Но за облекчение на Европейския съюз, безграничните експерименти им се вихрят само на родна територия.
Да се върнем обаче на основната тема, а именно - на кой свят се намират МОН, за да решат, че плащането на семестриални такси е най-наболелият проблем във висшето образование.
Хората, които предлагат промените, не четат ли отчетите на инспектората? Не гледат ли новини? Не правят ли проучвания, за да не се изказват неподготвени?
Или просто искат да се харесат на гласоподавателите, защото се задават избори и управляващият кабинет смятат, че ще изглеждат по-привлекателни в очите на хората, ако превърнат просветното министерство в министерство на социалното подпомагане.
Каквато и да е причината - за сведение на МОН и за всеобщо сведение: Не, премахването на семестриалните такси няма да повиши качеството на образованието.
Въвеждането на реформата няма да промени финансирането на университетите. То продължава да е пряко свързано с бройката, което означава, че фиктивно подвизаващите студенти няма да изчезнат, а на образователните институции няма да им стиска да ги изхвърлят.
Парите (държавното финансиране) ще продължат да тичат след студента, както досега.
Реформата не засяга и писането на нереални оценки на изпитите, подсказването, преписването и пищовите, благодарение на които значителна част от студентите завършват. Няма да промени факта, че с плагиатствани текстове и зазубряне на изтъркани аргументи се защитават магистърски тези и докторски дисертации, печелят се научни звания.
Премахването на семестриалните такси с нищо не допринася и за мотивацията на студентите.
Какво си въобразяват МОН? Че купища от ученици ще запишат висше от нямане какво по-интересно да правят, ще устискат 4 години и като жест към държавата ще останат на работа тук, а няма да се изкушат да развиват селското стопанство на Англия.
Учудващо е също и че при рекордно дъно на функционалната неграмотност у нас, от МОН са сметнали, че си заслужава държавата да харчи между 120 и 150 милиона лева на година за безплатно висше образование.
Откъде черпят доверието в младото поколение, нямам представа. Както нямам представа и как държавата ще си възвърне щедрата инвестиция с ефективна работна ръка при положение, че обучението по същество се запазва по старому.
Не са ли научили от МОН, че не всеки има капацитета за висше образование?
Както ви казах в началото - това е парадоксална задача само за най-здравомислещите мозъци.
Виждащото се решение на хоризонта засега е, че университетите съвсем ще загубят авторитета си, дипломата за завършено висше образование непълно ще се обезстойности, а пазарът ще се наводни от каплави висшисти.
На което вероятно бъдещият състав на МОН ще отговори с още по-абсурдни предложения за промени, за да спази традицията.
Перпетуум-мобиле, нали така? Въртележката ще се върти, независимо колко е напразна дейността ѝ.
