Като знам какъв инженер съм, ме е страх да ида на лекар, се казваше в един виц навремето.
Днес вицът се превърна в реалност - само погледнете резултатите от поредното класиране в Софийския университет.
Балът за "престижната" специалност "Право", за която учениците от елитните гимназии се избиваха преди 15 години, днес е паднал до скандалните 14,02 - което означава, че с четворка на матурата и с две тройки на изпитите можеш да учиш в една от смятаните за най-тежки хуманитарни дисциплини.
Тройката се оказва достатъчна "цедка" за подбора на новото поколение съдии, прокурори, следователи, адвокати, юрисконсулти, законодатели и специалисти по теория на държавата и правото. При това положение, не се учудвайте, че някой ден ще плачете за титани на юриспруденцията като Искра Фидосова или Мая Манолова.
Оптимистите ще възразят, че не е важно как си влязъл в университета, важното е как ще излезеш. Справедливо е всеки да има достъп до висше образование - а само най-мотивираните, кадърни и сериозни студенти да получат диплома.
И това е така: "умението" да зазубриш 25 теми по история на България като за шестица не е никакъв показател за качествени умове.
Но проблемът тук е много по-сериозен. Заради системата за финансиране на висшите училища, 95% от парите се разпределят според "брой обучавани студенти".
Приблизително 53 000 души са завършили средно образование през 2015-та година с тенденция към понижение - тази година университетите са заявили около 77 000 свободни места за прием. Ако навремето трима отличници се бореха за едно място в СУ, сега СУ се бори с още три университета и пет провинциални филиала за всеки двойкаджия. На четвърто класиране през септември.
Принципът "субсидии на глава животно" мотивира преподавателите да пропускат дори най-големите некадърници от една година в друга, без да изискват от тях кой знае какви знания.
Затова оценките варират между "шестица" (зачита се) и "четворка" (пълен провал, продължаваме напред).
Висшето образование, и то далеч не само в Софийския университет, работи като някаква неестествена система за антиподбор, в която интелектът няма абсолютно никакво значение. Борбата за студенти е унизителна, но е борба за оцеляване.
Ако към този принцип на анти-обучение се закачи трагичното качество на средното образование, което формира ежегодно огромен брой неграмотни хора, се получава нещо, което можем да наречем единствено: културно дъно.
Няма никаква изненада какво бъдеще ще ни донесе, а и вече носи това неприлично образование. Тапийките за висше образование скоро няма да имат дори стойността на тапети, а юристи, които дори не могат да пишат, ще решават кой крив и кой прав в страната.
Не съм убедена, че преди реформите държавата е харчела повече за образование. Сега се навъдиха всякакви ВУЗ-ове и ВУЗ-чета и всеки точи пари на глава "добитък". Според мен субсидираното от държавата висше образование трябва да е в два или максимум три университета в България, а всичко друго да стане частно. Не е нужно всички да са студенти. И ако останат пари да се пренасочат в средното образование, за да може все пак масовия избирател да има някакъв умствен багаж.
Преди всичко, трябва да знаеш, за какво учиш. - Дали само за себе си, дали - да се реализираш в обществото или - и двете. В държава на мутри и калинки само първото е опция. Но това ги можеш да го постигнеш и, като се самообразоваш. Оправете си държавата. Тогава искайте някой да учи и работи като хората. А на тези, които ще възразят, че това е работа на всички, ще кажа- който чупи-купи. Съответно- който е развалил една държава, да си я поправя. За другите-терминалите все още са отворени.
Както отдавна знаенето и ползването на английски език на високо ниво не е екстра, задължително е, така от много време днешното висше образование е някогашното средно. Вече впечатляващи и имащи смисъл са надгражданията над него. От друга страна има дейности, които са толкова новаторски, че все още не са структурирани науки за тях, камоли да има учебници и преподаватели. Занимаващите се в тези области са смели самоуки експериментатори и анализатори. Някои от тях нямат и не им е нужна формална диплома от където и да е. Справят се и без казионен ценз. Интересите им обуславят целенасоченото им свободното самообучение, тяхното ученолюбие и работохолизъм.
Дедо Аджи, Който много иска, за него пречки няма. -Където има воля, има и начин. Едно от нещата, които най-много ме задържат тук, е природата. Другото са приятелите. Докато не се изнесат всичките.
Зеле, нивата на знаене на език се удостоверяват със съответните сертификати, издадени от оторизирани институции. Вероятно знаеш за европейската система на оценяване- ниво А1- най-ниско, ниво С2- най-високо, примерно. Някои- като тези на Кеймбидж- са пожизнени, и важат за Европа, но Щатите не ги уважават достатъчно, а американскят Тойфел е с валидност 2 години. Няма такива квалификации " английски на нивото на Шекспир, а го владее на нивото на Бареков " И се пише инжЕнер, както и да се произнася и чува.
Никъде не твърдя, че "много хора владеят английски на високо ниво". Писах в смисъл, че при кандидатстване за работа дори не се набляга на съобщаването на този факт. Задължително е по презумпция. Изброяват се умения по други езици, което вече може да се приеме за лукс. Английският не е вече в графата чужд език, практически.
1 приложна наука / 1 приложно изкуство + 1 занаят= сигурен микс за глобално оцеляване. Англ. език е лингва франка и , като такъв, е абсолютно задължителен, мин.В 2, най-добре С1/С2. Поносимото владеене на втори език ( В2) вече се счита за напълно нормално изискване. И фитнес-навици трябват. За да мачкаме стреса.