Първата ми среща с химията беше в седми клас. Учителят така ни запали, че почти всички участвахме в олимпиадите по химия. Десетима от класа стигнахме даже до трети кръг, а пет от нас можеха да влязат без изпит в Природоматематическата гимназия.
Впоследствие се оказа, че никой не беше роден за химик, даже напротив, но този учител ни накара да заобичаме сложната иначе химия завинаги. Благодарение на него повярвахме, че е нужно малко усилие и от двете страни, за да се постигне голям успех.
Пак е 15-ти септември: първокласници, цветя, грейнали детски очи и наперени гимназисти изпълват училищните дворове. В София, тук-там по някой министър за цвят ще прочете слово.
След тържествата обаче започва познатият цикъл - много от децата ще се правят, че учат, и много от учителите, че им преподават.
За съжаление в днешното ни общество, в което батките и моделките са по-важни от президентските избори, знанието отдавна не е ценност - дори напротив. То не е секси, няма силикон, а като говори, водещите не го разбират и го репликират с фразата "обяснете го като за зрителите". Бизнесът трудно намира подготвени кадри, а т. нар. елит във все по-ранна възраст изпраща децата си по пансиони в чужбина.
Причините са много: в мизерното заплащане на учителите, в родителите, които нямат време за децата си и са оставили телевизията и YouTube да ги възпитават, в държавата, за която образованието е приоритет само, защото така звучи по-прилично.
Но напук на средата децата имат потенциал и могат много. Доказателство за това са златните медали на математиците от международни олимпиади, отличията по физика, химия и информатика, децата от гимназията по автоматика, чийто проект беше класиран на първо място от НАСА.
Както и хилядите учители, които въпреки поредната реформа, която само ще им усложни допълнително живота с постоянно местещите се предмети и хорариуми, неуморно продължават да се раздават на децата.
Като Теодосий Теодосиев, учителят по физика от Казанлък, чиито ученици редовно печелят първите места на международните олимпиади и Атанас Пирянков, преподавателят по литература от Пловдив, който предава Гео Милев в рап вариант.
Или директорът на Националната гимназия „Тревненска школа" в Трявна, Орфей Миндев, единственото училище в цяла Източна Европа, където се учи дърворезба. С големи усилия той намира финансиране и успява да осигури на възпитаниците си най-модерната професионална CNC машина и лазерен скенер за изработване и тиражиране на изделия от дърво.
Въпреки трудностите, продължават съществуването си и българските училища в чужбина, които помагат на децата на нашите имигранти да се научат да пишат на български.
Да, този път е права министър Кунева, с романтика и красиви стихове за учители няма да стане, трябват пари, но не за запалки и флайери. Ако сме изпразнени от съдържание, само ще ги хвърлим на вятъра.
Слава Богу, талантливите деца, израсли въпреки системата, показват, че има надежда. И когато излязат навън, те са успешни и се реализират много добре. Защото всъщност, както казва Робърт Фрост е нужно да те подбутнат само малко, за да достигнеш небето.
