Най-вероятно всички, които станаха свидетели на грозното разрушаване на бившия Тютюнев склад в Пловдив, са останали изумени от едно: от безобразната чиновническа тъпота, с която всички "компетентни институции" си прехвърляха топката, за да се окаже в крайна сметка, че виновен е май само собственикът на уникалната сграда.
И то... виновен? Колко да е виновен?
Сходна ситуация се разиграва и в центъра на столицата, пред очите и смартфоните на хиляди софиянци, които ежедневно минават пред сградата на бившето читалище "Възраждане"/театър "Ренесанс".
Днес червената сграда на булевард "Христо Ботев" е известна просто като "бившия Син Сити", а с нейната фасада се случват зловещи неща: демонтират се части от конструкцията, вътрешността се изкорубва, части от покрива и прозорците липсват...
Старото читалище, което надживя и възхода, и падението на чалгата, сега гние и мухлясва на 500 метра от Министерството на културата.
Ами, ще кажете, собственикът на сградата - хотелиерът Красимир Георгиев, има право да се разполага с имота си, както намери за добре.
Самият той вече заяви в медиите, че има намерение да строи хотел на мястото, защото "в София има недостиг на хотели". Само че градът е тесен за инвестиционния му порив.
"Специално за паметниците на културата организацията е много мудна", въздиша човекът.
Да, културата е голяма пречка. За някои хора е чиста драма, възпираща собствената им алчност. Затова и с културата трябва да се воюва. Още Ленин го е знаел.
Ние нямаше да се занимаваме с амбициите на Красимир Георгиев и всичко щеше да е наред с инвестиционните му планове, ако бившият профсъюзен "дом на културата" (иронично, нали) не беше деклариран като индивидуален архитектурен паметник на културата за сведение от 2004 година.
Това е доста по-нисък статут от онзи, който сградата е имала само месец преди Георгиев да я закупи през август 2003-та. През юли 2003-та, постройката е свалена като исторически паметник на културата с протокол от Националния съвет за опазване паметниците на културата.
Някой би спекулирал, че специалният статут се сваля срещу определено заплащане, за да може теренът в центъра да се освободи за ново строителство.
Ние не можем да правим такива заключения за време преди повече от 10 години, но е ясно, че инвестиционните планове на Красимир Георгиев през 2004-та година са провалени, заради факта, че сградата определено има историческа стойност и очевидно е било невъзможно това да се прикрие.
Към момента тя е с най-ниска категория паметници на културата, но това не я прави незащитена от закона.
Тя не би трябвало да бъде предвидена за събаряне, а на собственика не би трябвало да бъде издадено разрешително за строеж (и по последна информация все още не е издадено), но постройката вече е започнала да "се руши".
Ако червената сграда с богато минало не бъде съборена до месец-два - най-вероятно ще вземе да си падне "по естествен път".
Нищо чудно това да стане, предвид абсолютната лекота, с която варварството побеждава над културата и проформата, с която съответните институции спазват закона.
А иначе, само за протокола: когато варварите напълно превземат живота ни, от хотели няма да има нужда.
Просто никой няма да има интерес да идва на територия, където са останали хора без история и памет.
