Сещате ли се за израза "First World problems"?

Как да коментираш тема по същество в XXI век - кратък наръчник за онези, които още не са открили чудото на съвременната комуникация. Първа точка: логваш се във Facebook. Втора точка: започваш да четеш статуси и статии във фийда си и...да КОМЕНТИРАШ. Няма значение дали си политолог или зоолог, важното е да си човек с позиция, а за всеки човек е важно да има позиция. Така например, когато на 1 юни част от хората във Facebook сменят аватарите си с детски снимки, трябва да избереш - да смениш ли своята, или да напишеш на шарен фон: Не искам да виждам детските ви снимки!

Трябва да внимаваш и по други теми. Одобряваш или не шльокавицата в „Под игото"? Тъпа или умна ти се струва корпоративната реклама на „Виваком"? Възмутен ли си от твърдението, че жените трябва да раждат преди 30, или го подкрепяш напълно?

Независимо дали си учител по история, продавач на обувки или горд родител на три деца - от това да имаш позиция по всички тези въпроси, зависи социалният ти статус. А тъй като всеки човек има право на мнение, ти можеш да го изразиш, дори да ти липсва експертиза. Дори и темата да е толкова незначителна, че да не изисква мнение, пак можеш да го изразиш.

От тази комуникационна болест, за съжаление, страдат не само хората, които си нямат друга работа. От нея се заразяват и все повече лидери на мнение. Забележете дори само някои от най-шумните Facebook скандали. Като започнем кърменето в мола и стигнем до официалните носии на абитуриентите. Толкова увлекателно действат споровете в социалната мрежа, че дори се стигна до размяна на реплики между университетски преподаватели именно по въпроса за носиите (справка: задочният спор между Огнян Минчев и Ивайло Дичев).

Истината е, че благодарение на социалната мрежа лидерите на мнение загубиха гласа си. Вместо да бъдат ориентир на обществото по важните обществени теми, те потънаха във виртуалното надвикване, в което всеки е експерт по всичко. Благодарение на социалната мрежа опитът за нормален диалог преминава в махленски Facebook спор, в който интонацията се изразява чрез емотикони, а колкото по-ироничен е тонът ти, толкова по-голям успех ще имаш.

Рисковите публикации с лично мнение във Facebook са покана за словесна схватка с поне няколко противници (за които дори не си подозирал допреди дни). Дори да споделиш цвета на обувките си в снимка, може, без да разбереш, да се окажеш противник или радетел на една или друга политическа школа. Социалната мрежа се е превърнала в гнездо на омраза, в което да спориш е равносилно на това да чоплиш семки - случва се естествено и за отмора.

Междувременно медиите започнаха да черпят новините си от Facebook и Twitter и всеки получи своите 15 минути слава (спомнете си за абитуриента със светлосиния костюм). Изведнъж увеличителното стъкло на медиите се обърна наобратно и вместо да се фокусира в големите въпроси и да ги разгледа в най-малките им детайли, започна да увеличава с лупа най-дребните казуси. Вместо да търси мнението на експерти в съответната сфера, започна да кани вездесъщи политици и специалисти по всичко, които да обсъждат всички обществено-политически теми. Сред тях все по-активно присъствие получават различните Facebook активисти за всякакви каузи. Така изведнъж предизборните студиа заприличаха на жури на музикален конкурс, а публицистичните предавания - във видеоилюстрация на Facebook споровете.

В цялата тази какофония covfefe се оказа по-важна тема от факта, че Тръмп се кани да остави САЩ извън Парижкото споразумение за климата.

Ковфефé, ковфефé,
планетата ни ще умре. pic.twitter.com/18kfr1uvKh

— Стефанов (@mstefanov) 1 юни 2017 г.

Темата за абитуриентските носии измества въпроса, че в университетите се влиза с никакви оценки заради недъзите в системата на висшето образование. Аватарите с бебешки снимки във Facebook звучат по-важни от това, че всеки ден над 16 000 деца умират, преди да станат на 5 заради предотвратими причини.

Сещате ли се за израза First World problems? Превръщаме битовите си недоволства в проблеми, докато реалните не влизат във фокуса на вниманието ни. Помислете над това, докато се чудите дали да коментирате или не следващия фейсбук статус по „наболяла" тема.