"Ние нямаме нужда от такова изкуство, вие взимате пари от държавата, тоест от нашите пари. А чалгата се самоиздържа".
Ама как така се самоиздържа!?, пита Антони Дончев новият ръководител на Бигбенда на БНР, в интервю на Сабина Василева за в. "Сега".
"Чалгата не само бърка в джоба на всеки от нас, тя краде душите ни, завладяла е децата ни, издигайки в култ фалшиви герои и ценности. Затова час по-скоро трябва да се наклони везната в другата посока и да се търси равновесие. Разбира се, че чалгата ще си съществува, никой не може, а и не трябва да я гони. Но е страшно твърдението, че никому не е необходимо онова друго изкуство, което има силата да ни прави по-човечни", казва Дончев.
Ето и част от интервюто:
Затова ли се заричате, че ще направите всичко по силите си Бигбендът повече да присъства в културния живот на България? Как го мислите да стане?
По един-единствен начин: като се показваме по-често пред публика и изнасяме повече концерти. За тази цел в момента подготвям новия сезон на бенда - програма, записи и пр. Обичам за всяко нещо, с което се захвана, да имам измислена предварително идея, да "видя" смисъла. Сега например съм решил целият сезон на бенда да е под някакво мото. Може би ще използвам Senza sordino.
Който означава какво?
Означава "без потискане, без сурдинка". Тоест с оркестъра излизаме съвсем "под прожекторите" в музикалния и културния живот на България. А такъв има, макар че убийствено трудно вирее в условията на сегашната ни ценностна система. Истинско ходене по мъките е за онези хора, които не се отказват да бият барабана, че изкуството има и друга страна освен забавната. Че неговата по-важна мисия е да ни обогати, развълнува, въодушеви. За съжаление през последните години това не е на дневен ред, като рентабилно се наложи само забавлението. Но съм убеден, че изкуството, което извисява, е нужно на много хора.
Много хора биха се подсмихнали на оптимизма ви.
Тъжен оптимист съм. Но на всички мои близки и приятели, на техните близки и приятели и на техните близки и приятели и т.н. им е писнало по радиото, телевизията, от всяка сцена да звучат само ритми, подходящи единствено за раздрусване на шкембета и задници.
Друг е въпросът, че можещите хора трябва да бъдат по-активни, да се заявяват повече, вместо всеки сам да си страда в ъгъла. Никой няма да дойде и да каже "Ти си кадърен и способен да направиш много хубави неща, я чакай да взема да ти осигуря поле и финанси да се разгърнеш".
Всичко опира до това, че сега хората са лишени от възможността да избират. "Артикулът" е само един.
