Без никаква изненада - пак ще се съчинява стратегия за българите в чужбина. Дано поне не личи колко е преписаното от старите.
Комичното е, че държавата мисли как да привлече българите от чужбина, вместо как да задържи матряла тук.
Досега всеки кабинет се е отчел с по една стратегийка. (Също като за ромите.) И хиляди, хиляди командировки зад граница на чиновници, висши и нисши. Срещи на премиера с български общности. Срещи на министри с българи в чужбина. Срещи на президента (всъщност Георги Първанов не го правеше, просто защото пътуваше най-много в Москва.)
Също като при ромите все става дума за интеграция - при циганите е за интеграция отвътре-навътре, при имигрантите - за отвън-навътре.
Сега повикът за нова стратегия идва от вицепрезидента Маргарита Попова. И за да бъде добра, каза Попова, върху нея трябва да мислят не само местната власт, държавната власт и президентството, а да чуем и гласа на нашите хора по света - какво искат, какви са техните потребности.
Какви да са им потребностите? Те за техните си потребности сами се грижат, както и за потребностите на своите си хора тук. Обаче им е потребно държавата ни да стане по-нормална - това със сигурност.
Разбра се, че Агенцията за българите в чужбина вече работи по общата рамка на стратегията, която ще се обсъжда тепърва.
Ако върнем топката назад, ще попаднем в полето на едни сбъднати обещания за закон за българите в чужбина, направени от бъбривия, понякога в повече, Божидар Димитров. Само дето под българи в чужбина Димитров разбира само македонците...
Сега се разбира, че Попова не харесва Закона за българите в чужбина с мотива, че не бил добре работещ. Един закон не може да работи сам и г-жа Попова знае това прекрасно.
Кабинетът на ГЕРБ даже одобри и някакъв план за действие по Националната стратегия по миграция и интеграция (НСМИ 2008-2015 г.). Странно нещо са прессъобщенията на властта - те са пълни с много думи и нулев контент: "В годишния план за 2010 г. и по двете основни цели на стратегията са заложени значими конкретни дейности, като се осигуряват повече специфичност, гъвкавост и иновативност при изпълнението им от участващите институции".
Ако някой нещо е разбрал, да обади. Искате да знаете какви са целите на стратегията ли? Безумно формулирани: привличане на хора с българско гражданство, живеещи на територията на други страни, както и на хора от български произход с чуждо гражданство - за трайно завръщане и заселване в България.
Това със стратегии не се прави, нито със сбирки в български посолства при височайши посещения. Това става само ако властта се справи с основни проблеми у нас - въведе електронните услуги в администрацията, съкрати "гишетата", оправи здравеопазването, намали битовата престъпност. Изобщо ако е налице трайно подобрение на качеството на живот. Такова няма.
Така че основната цел на някаква стратегия за българите в чужбина е да не забравят българския език. Няма нужда от писане на килограм, преписване и какви не глупотевини. Просто увеличете финансирането на програмата "Роден език и култура зад граница". Въпреки че, както писа кореспондентът на "Труд" Веселин Желев от Брюксел, не всички българи зад граница искат децата им да учат български език. Някои смятат, че е по-добре да го забравят.
А докато държавата се чуди откъде да извади средства за български училища към посолствата и културно-просветните центрове зад граница, дойде новината, че българите в Северна Америка ще имат своя телевизия. За първи път в историята си.
Новата телевизия ще се нарича BITelevision и ще съдържа ежедневни новини, предавания, филми, сериали и музикални програми.
Добре, че българите зад граница не разчитат на държавата, която са напуснали.
А вицепрезидентът Маргарита Попова може да се заеме с нещо съвсем конкретно - покрай помилванията. Условията в българските затвори и начините да се облекчи живота на хората там. Верно, неблагодарна работа, не носи популярност и имидж, както срещи с успели сънародници зад граница.
Но ще има по-голяма полза.
