Рождество Христово е един от двата най-големи християнски празника. И макар идеята за Коледа, гирляндите, лампичките, подаръците и романтичната обстановка да измества значително религиозната част на празника, отново имаме повод да си спомним за нея и то по един полемичен начин.
В интервю за БГНЕС белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на софийския митрополит отново призова за въвеждането на задължително религиозно образование в училищата.
"Нужда има. Въпросът е по какъв начин това да стане факт в нашето образование, а именно предметът "Религия, християнство, православие" да стане задължителен. Знаем, че е потребно и затова всячески се стремим да насърчим и свещениците, и преподавателите по религия, а и нашето общество в лицето на управляващите, и да дойде този момент, в който да бъде внедрен като задължителен този предмет. Това е желание на Негово светейшество Неофит и Светия синод", са думите на епископ Пиликарп по темата.
За Светия синод тази позиция е повече от ясна. От години оттам настояват МОН да наложи в учебната програма за учениците изучаването на религията. Засега оттам още не се поддават на тези искания.
Големият въпрос обаче е необходими ли са наистина подобни уроци по религия в училищата? Позицията на Синода е ясна и е продиктувана от собствения му интерес. Но какво може да изкара обществото от този предмет?
Някой ще каже, че това ще доближи децата в училищна възраст до Бог, ще им помогне да разберат по-добре православните традиции и норми на поведение, и дори ще ги отвори към духовното в един свят на материализма. Напълно възможно е и това не трябва да се пропуска като фактор, особено като се има предвид, че живеем в един наистина материалистично настроен свят.
Това, което е проблемният момент обаче е, как точно ще се преподава този предмет, ако в крайна сметка бъде приет и наложен от МОН? И доколко самият Синод ще има решаваща роля за преподаването?
Защото, каквото и да си говорим, в този си вид БПЦ е една от причините за това отдръпване на хората от религията. Загубата на социалната сила на Църквата, на движещия й благотворителен елемент, който да я издига като морален фактор, определено отблъсква много хора.
Добавете към това и всички тези скандали през годините - от Мадона до ролексите, бентлитата и едрите момчета за охрана. На практика през последните десетилетия у нас Църквата беше далеч по-близка до бизнеса (да си спомним за съмнителното раздаване на архонтски титли), отколкото до обикновените хора.
Така у нас религията отдавна е загубила верската си стойност - и заради 45 години комунизъм и агентурно внедряване в редиците й, и заради още 30 живот в сянката на едни по-големи дни. В момента православието вече случи не толкова за демонстриране на вяра, а по-скоро е социално-политическо самоопределение, с което очертаваме границите около себе си.
Да, може би въвеждането на религиозно образование може и да преодолее тази стена и да обърне отново хората (и най-вече младите) към духовното. Но наистина много зависи как ще се преподава и от кого.
Защото наистина има значение дали в учебната програма папата ще бъде наричан еретик, а кукерството и половината празнични обичаи от фолклора - излишно езичество, което трябва да бъде премахнато. Защото БПЦ все още запазва рязко ограничен и догматичен взор що се отнася до развиващия се свят. А това няма да помогне никому.
Ако ще се преподава религия в училище, най-добрият вариант е да се преподава за религиите, а не директно, дървено богословие. За децата далеч по-ценно ще е да научат основните постулати и идеи на световните религии, отколкото да бъдат забити в канони и в отричане на всяка друга вяра извън православната.
Истината е обаче, че вяра силом не се преподава. И дори религията да бъде вкарана в училище, дори тя да е под формата на някакво вероучение, ако в самото общество няма място за нея, тя едва ли ще поникне и там.
Така че ако БПЦ иска наистина уроци по религия в учебната програма, трябва да се насочи първо към самото общество и да преоткрие ролята си в него. Едва тогава ще може да претендира за нещо повече.
