Средно в България една жена на възраст над 12 години има по 1,47 деца. Този показател е по-висок в селата (1,75), отколкото в градовете (1,37). Това показват данните на Националния статистически институт от Преброяване 2021.
Към 7 септември 2021 г. около 748 000 жени, или 24,7% от жените на възраст 12 и повече навършени години, имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (27,1%), отколкото сред тези, които живеят в селата - 17,6%.
Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените, които имат по две деца - около 1 353 000 (44,6%).
По три деца имат приблизително 204 000 (6,7% от жените у нас), като този дял е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11,3 и 5,1%. Четири и повече деца имат 78 000, или 2,6% от жените.
Малко повече от една пета от жените - 650 000 (21,4%), нямат деца към момента на преброяването.
Според изнесените от НСИ данни, от началото на 50-те години на миналия век насам се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в България. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България.
Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място - емиграцията от страната предимно на население в активна възраст.
Броят на жените във фертилна възраст нараства до 1975 г., като достига 2 178 000, след което започва да намалява, за да достигне около 1 295 000 жени на възраст 15 -49 навършени години при преброяването през 2021 година.
Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период (2011 - 2021) - 377 хил., или 22,5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 г. до 1,58 деца през 2021 г. През последните десет години показателят се задържа на нива над 1,5, но въпреки това стойността му не е достатъчна за просто възпроизводство на населението.
Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията, позволява да се направи оценка на зависимостта между раждаемостта и основните демографски, етнокултурни и социално-икономически характеристики на жените.
Така например, според данните на НСИ, тенденцията на повишаване на образователното ниво на населението оказва влияние върху равнището на раждаемостта - с повишаване на образователното ниво намалява средният брой живородени деца.
Най-висок е средният брой на живородените деца сред онези жени на възраст 12 и повече навършени години, които нямат образование - средно по 2,75 деца. Близък по стойност е този показател за жените със завършено основно и начално образование - съответно 1,72 и 1,63 деца.
Най-нисък е средният брой деца при жените с висше образование - 1,25, при 1,47 деца средно за всички жени от посочената възрастова група.
Безработните и без образование жени на възраст 15-64 навършени години имат най-висок среден брой деца - 3,07. На срещуположния полюс са безработните жени с висше образование със среден брой от 0.90 деца.
Като цяло по-висок е средният брой деца при безработните жени с основно, начално и без образование, докато при жените с висше и средно образование е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 -64 навършени години.
Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство - 2,25 деца.
Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група.
По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група - 1,79. Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1,41.
Средният брой живородени деца при жените от ромската етническа група на възраст 25 -49 години е над 2.0, а този сред жените над 50 години е над 3.0.
При жените от турската етническа група средният брой деца е над 2.0 във възрастите от 55 години и повече, като сред най-възрастните жени (70+) той е 2,71 деца.
При самоопределилите се към българската етническа група средният брой живородени деца е най-висок сред тези, които са във възрастовата група 65 - 69 навършени години (1,85 деца).
Сравнението с данните от преброяването през 2011 г. показва намаление на средния брой деца във високите възрастови групи при жените, самоопределели се към ромската и турската етническа група. Следователно може да се направи изводът, че раждаемостта намалява и при тези етнически групи.
В териториален аспект се наблюдават съществени различия в броя на децата между отделните области. Във всички области преобладават жените с две деца, като относителният дял на жените с две деца варира от 53,4% за област Смолян до 36,1% за област София (столица).
Най-висок е относителният дял на жените с едно дете в област Габрово (32,1%), а най-нисък - в област Кърджали (16,1%). При жените с три и повече деца най-висок е относителният дял в областите Кърджали (21,1%), Сливен (15,5%), Търговище (14,6%) и Разград (14,2%), а най-нисък - в областите Габрово (6,0%), Перник (5,9%) и София (столица) - 4,6% от всички жени на 12 и повече навършени години в областта.
Налице са разлики и в средния брой на децата по области.
Най-висок е средният брой на живородените деца от една жена в областите Кърджали (1,81) и Сливен (1,70). Общо в 23 области този показател е над средния за страната (1,47). Под средния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в област София (столица) - 1,18 деца.
