Религията за българите се възприема по-скоро като принадлежност към група, отколкото като вяра. Това показва изследване на "Галъп", направено в седмиците преди Великден.
Според данните 83% от българите се определят като източноправославни християни - дял, който отговаря на близо 4,6 милиона души. Мюсюлманите са 9 на сто или около 500 000 души.
Интересно е, че далеч по-малък дял казват, че вярват в бог - 58% или близо 3.2 милиона души. По света този дял средно е 71%. Всичко това поставя България под средните нива на религиозност в глобален мащаб, макар и без крайности.
Като истински религиозни хора обаче се определят само половината от запитаните, твърди "Галъп", като се позовава на данни от изследване от 2016 г. В България 51 процента от хората се определят като "религиозни", 36% като "нерелигиозни", 3 на сто - като "атеисти", а останалите не могат да се определят.
Изводът на социолозите е, че самоидентификацията "източноправославен" не означава задължително вяра в Бога или реална религиозност, а по-скоро е като мерило за самоопределение.
Доверие в Българската православна църква заявяват само 41% от хората (около 2,2 млн. души според изчисленията на "Галъп"). Въпреки че Църквата се ползва с относително високо доверие на фона на останалите институции, високата разлика между заявените християни и онези, които признават авторитета на БПЦ, показва, че вярата не винаги върви в комплект с институционално доверие.
Изборът на патриарх Неофит през 2013 г. повиши доверието, но различни скандали в годините след това очевидно влияят и водят до моментни колебания и амортизиране на популярността на Църквата.
Винаги когато става дума за доверието в Църквата у нас, разбира се, следва да се отчита, че в страната ни живеят представители и на други вероизповедания, че определящата роля на религията в редица европейски общества постепенно намалява - включително и в нашето общество. Не бива да се пропуска и влиянието на режима преди 1989 г., който минимизира обществените функции на Църквата, коментират социолозите.
Данните са от националнопредставителното изследване Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл", което вече 26 години всеки месец изследва основни индикатори в българското общество (последната вълна е проведена между 9 и 16 март март сред 772-ма пълнолетни българи), както и от редовното глобално изследване на водещата Световна асоциация „Галъп интернешънъл". Изследванията са независими от външно финансиране.
