В онази дъждовна вечер преди 30 години стадион „Васил Левски" беше претъпкан до пръсване.
Над 60 000 мокри до кости от проливния дъжд запалянковци ревяха „Българи юнаци!". Оставаха още няколко минути, и националният ни отбор по футбол за пръв път щеше да се класира за финалите на европейско първенство.
Резултатът между България и Шотландия все още беше 0:0, а точката устройваше идеално състава на тогавашния ни селекционер Христо Младенов, който с това нулево равенство щеше да завърши на първо място в групата.
През цялото време играта се водеше мързеливо, предимно в центъра, головите положения идваха от дъжд на вятър. Игрището беше цялото в локви от пороя, който се изсипваше над София. Шотландците нямаха никакви шансове да отидат на Евро-88, и бяха дошли на нещо като принудителна екскурзия в София, колкото да отбият номера. Мениджърът им Анди Роксбърг се прозяваше на скамейката в очакване на последния съдийски сигнал и обратния полет към Глазгоу...
Но в онази проклета 87 минута шотландците организираха атака отдясно.
На тъча Христо Стоичков така халоса един от техните, че го прати чак в рекламните пана. Само че топката отиде в краката на Гордън Дюри от Челси, а реферът даде авантаж. Отпред някакъв русоляв келеш в тъмносин шотландски екип ръкомахаше за топката. Дюри му я подаде, а този тип някак си смогна да се измъкне от българската защита. Стреля към вратата, където Боби Михайлов плонжира, но топката само профуча край него и се оплете в мрежата...
Преданата българска публика на трибуните гледаше като ударена с мокър парцал и никой не можеше да да повярва, че сме проиграли мястото си на Евро-88 по такъв балъшки начин.
Чак по-късно щяхме да научим, че за голмайстора Гари Макай това е бил дебютен мач в националния тим на Шотландия, и то като резерва.
Пуснали го момчето, колкото да поиграе малко.
Вместо нас на финалите замина отборът на Ирландия, а ние трябваше да се примирим, че ще гледаме шампионата само по телевизията.
Днешното поколение футболни запалянковци поне може да бъде щастливо, че националният отбор не го е подлагал на такива болезнени инквизиции, както беше в онази вечер на 11 ноември 1987 г. И не само тогава.
Вижте в галерията още девет подобни катастрофи с голове в края, които са сполетявали клетия ни състав.
И аз бях на този мач... като гледам, нищо не се е променило - и в момента Михайлов громи БГ футбол, само дето не се вижда дали минутата е 90а...