А кому е нужен спортен министър?

България има министър на физическото възпитание. От логически съображения той е и министър на спорта. По исторически предопределена закономерност българският спортист е толкова слаб, колкото физически невъзпитани са българските деца и техните родители.

Предишния път, когато българският спорт се управляваше от министерство, то бе ресорно обвързано и с младежта. Понеже сега освен физически невъзпитани порасналите деца са и умствено невъзпитани, младежта е субект на Министерството на образованието и науката.

Преди почти 2 г. вътрешноспортните проблеми бяха вменени на министър Свилен Нейков и сформираното за втори път в демократичната история на България министерство на спорта (МФВС). Още в първите си дни начело на ведомството треньорът и съпруг на последния български олимпийски шампион Румяна Нейкова заяви основните приоритети в своята работа:

- връщане на спортните площадки в градовете към първоначалното им предназначение;

- възраждане на спортните училища;

- възстановяване на детско-юношеските школи и работата с подрастващите;

- осигуряване на по-добро заплащане на треньорските кадри;

- модерно управление на спортния тотализатор;

- изграждане на национална антидопингова лаборатория;

- построяване на нова многофункционална зала в София.

"Искам да работя в екип, затова всички решения ще бъдат взимани колективно. Цялостната идея е след 4 години да има видим резултат", заяви Нейков в първата седмица от своя мандат.

По средата на пътя личните постижения на министъра в поставените от самия него задачи клонят към нула. И още по-лошо - през първите си 2 г. като министър Свилен Нейков претърпя почти пълен провал на всички фронтове, които изискваха управленска компетентност и авторитет.

Ако гореизброените 7 приоритета се разделят условно според двата ресора на Нейков, първите 4 би трябвало да касаят физическото възпитание, а последните 3 да са от пряко значение за спорта. Детайлно погледнато, видим напредък има само по първата и последната насока за работа. Относно изграждането на материална база наскоро Нейков цитира статистика, според която в национален мащаб са изградени над 120 площадки за масов спорт. Ако това е вярно, то е единственото реално постижение на МФВС за 2 години управление.

Колкото до възраждането на спортните училища, в началото на мандата те наистина бяха прехвърлени на подчинение от МОМН към МФВС, но и до днес няма информация за положителна промяна в мащаба на тяхната работа. Дори напротив, от справката, публикувана на сайта на ведомството, личи, че за изминалата учебна година държавният планов прием е реализиран само на 2/3.

Нейков е незабележим министър.

Вярно, Борисов рядко се допитва до своите министри, но пренебрежителното му отношение към Нейков в определени моменти през последните месеци бе направо обидно. И доведе до скандално разминаване между позициите на премиера и Нейков по едни и същи спортни теми.

Най-смущаващият пример бе в началото на април, когато вездесъщият премиер дори не покани своя спортен министър на организираната в Банкя среща с петима собственици на столични футболни клубове, претендиращи за държавна помощ в търсене на решение за своите частни материални проблеми. В типичен стил Борисов обеща решителни действия, включващи продажбата на три занемарени съоръжения в София със статут на "пущинаци", според премиерския стандарт, както и изграждането на нов национален стадион.

И още на другия ден, тотално незапознат с идеите, Свилен Нейков започна едно по едно да опровергава намеренията на своя лидер. Първо заяви, че пущинаците всъщност няма да се продават, а после, че България има нужда от нов национален стадион, но не сега. А след няколко дни всички млъкнаха по темата, че поне да не се получават драстични разминавания в стратегиите на Борисов и Нейков.

Макар да се отчита увеличение на приходите в спортния тотализатор (24 млн. лв. за една година, според шефа на УС на БСТ Иво Тонев), оказва се, че парите от него вече не са само за спорта. А именно функцията на министерството да бъде първостепенен разпределител на средствата от тото постъпления бе основният смисъл в съществуването на подобно ведомство. Но то практически бе обезсмислено от решението на правителството да пренасочи част от тото парите за нуждите на културното министерство

И на практика ситуацията с разпределението на парите за спортните федерации се връща на дереджето от 2005-08 г., когато управляваната от Весела Лечева Държавна агенция за младежта и спорта зависеше от благосклонността на Министерството на бедствията и авариите, към което ресорно бе причислена ДАМС. Тогава сумите се разпределяха от Емел Етем и нейния заместник Делян Пеевски, чиято майка Ирена Кръстева пък се бе бетонирала навремето като шеф на тотото. Сега шуробаджанащината не е чак толкова видна, но спортът пак не може да разчита на пълната субсидия, полагаща му се от тотализатора.

Като стана въпрос за шуробаджанащина, при встъпването си в длъжност Свилен Нейков направи редица подозрителни назначения, които нямаше как да останат незабелязани. Като началник на политическия си кабинет посочи своята кумица Каролина Зографова, която по-късно напусна. Нейният съпруг Петър Зографов обаче и до днес е шеф на дирекция "Научно и медицинско осигуряване" в МФВС.

Бившият състудент на Нейков във ВИФ Любомир Василев стана главен секретар на министерството, а други трима близки познати на министъра по гребна линия заеха едни от най-апетитните ръководни постове в държавни спортни дружества - бившият национален селекционер на отбора по кану-каяк Дамян Дамянов стана изп. директор на БСТ, бившият кануист Петър Божилов пое управлението на "Национална спортна база" ЕАД, а бившият гребец Радослав Каратанчев оглави дружество "Академика 2000", след като то премина от активите на образователното в тези на спортното министерство.

Борбата с допинга също се оказва засега непосилна задача за Свилен Нейков. За национален антидопингов център се говори още от времето на Лучано, същото бе и при Весела Лечева. Впрочем, през 2008 г. ДАМС получи 2.9 млн. лева от бюджетния излишък специално за този център. А МФВС през октомври 2010 г. получи направо 8 млн. лева, но още не се чува дори кога ще се реже лентата. А може би причината е, че за да бъде международно лицензиран подобен център, каквато е амбицията на Нейков, той трябва да прави по 3000 теста годишно (средно по 82 дневно, без почивен ден), което за мащабите на България е непосилно.

В стремежа си да гради имидж на загрижен управник министърът започна да обслужва с внимание маргинални федерации като тези по снукър и културизъм (случайно или не, неин президент е близък приятел на премиера Борисов). Стигна се и до срамната ситуация държавата да награждава с почетен плакет български участник в маратона на сектата на Шри Чинмой в Ню Йорк. При това Нейков извърши церемонията напук на предупрежденията, че така приравнява един сектант към истински заслужилите български спортисти, извоювали титли и медали на значими състезания в чужбина.

Присъствието на Свилен Нейков по високите етажи на властта се оказа безполезно дори за бившия му и бъдещ работодател - НСА "Васил Левски", която от години се нуждае от държавна подкрепа в битката за своята база за водни спортове в Равда. Напротив, опитите на всевъзможни реститути да се докопат до апетитните терени край морето станаха все по-нагли. И всичко, което министърът успя да направи, бе да издейства на базата в Равда статут на обект с национално значение, неподлежащ на приватизация. Само дето това се оказа незаконно, понеже учебната база не е публична държавна собственост, и ВАС отмени това решение. И НСА отново остана сама на бойното си поле, та се наложи министершата Румяна Нейкова да събира подписи от студенти и симпатизанти.

Нейков е незабележителен министър. В този му стил на работа може би не е учудващо, че от действията му не се интересува почти никой в парламента. Според статистиката на Народното събрание за първата половина от мандата на кабинета Нейков е най-слабо търсеният министър за обяснения. За 2 г. служба той е отговорил на общо 13 питания по време на парламентарен контрол, като има период от цели 9 месеца (май 2010 - януари 2011 г.), през който нито един депутат не се е поинтересувал от работата му. Самият министър обаче не изглежда смутен.

"В едно много високо темпо почти не съм усетил как минаха тези две години. Мислех, че е много по-лесно и по-леко - призна наскоро Нейков в интервю за радио "Дарик". - Трудното са решенията, които трябва да се вземат всеки ден, те са много на брой, и срещите. Всяко казано нещо носи след себе си отговорност. Казано веднъж, после не може да бъде отречено. Това, което направихме, е нормално. Така трябва да бъде. Мисля, че работим на високи темпове или поне толкова, колкото ни позволяват възможностите в България. Имаме неуредби, които ограничават сроковете на действие, но до момента се справяме успешно."

Ако това е бил успешният период от управлението на Свилен Нейков, българският спорт може само да се надява, че министърът не е стигнал своя апогей.

Новините

Най-четените