- Бяхте ли изненадан, когато жребият ви изпрати Челси, бившия ви отбор?
- Не бях изненадан, защото за мен това се превръща в традиция в Шампионската лига - винаги ми се пада мой бивш отбор. Когато бях в Челси, играхме 2-3 пъти с Порто, играх 3 пъти срещу Барселона. Когато дойдох в Интер, отново ми се падна Барселона. Така че ми липсваше само Челси, единственият ми бивш отбор, срещу който не бях играл. Аз вече бях в Лондон, на стадиона, който бе мой дом в продължение на 3,5 г., за да гледам мач, за да се срещна с хората, за да стъпя на стадиона за пръв път, откакто напуснах. Направих го нарочно, защото, когато се върна там през март, искам да изляза без особена емоция, както щеше да стане, ако ми беше за пръв път. Искам да бъда подготвен и спокоен за мача. Може би, когато се завърна на "Стамфорд Бридж", за 1-2 секунди ще си мисля за Челси, но за мен този мач ще е като всеки друг.
- Каква е прогнозата ви за този двубой?
- Смятам, че и Интер, и Челси желаеха по-лесен съперник в този ранен етап от Шампионската лига. Но ако преодолеем Челси, мисля, че можем да стигнем до финала.
- В Челси дойде Карло Анчелоти: каква промяна видяхте в отбора, откакто ви няма?
- Няма кой знае каква промяна. Когато бях там последния път, гледах много внимателно всички детайли и подробности. Дори разгрявката бе като тази от моето време; начинът, по който се подреждат в отбрана при статични положения, е абсолютно същият като при мен; позициите, които заемат играчите при тези положения, са абсолютно същите. Понякога Челси играе 4-4-2 с "диамант" в средната линия, понякога играе с 4-3-3 - точно тези са системите, които ние отработихме с отбора. Анчелоти явно има качества на добър треньор, щом е разбрал кога играчите се чувстват по-удобно, вместо да предприема непременно някакви налудничави промени само и само да наложи своя отпечатък.
- Почти 2,5 г. ви няма в Челси, но там останаха много от футболистите, които вие привлякохте. Това ще ви улесни ли в подготовката за мачовете срещу тях?
- Ще е по-лесно не само за мен, но ще е по-лесно и за тях. Аз ги познавам, но и те ме познават. Аз зная начина им на игра, на мислене, но същото важи и за тях - те са наясно с моите тренировки, с моята подготовка на отбора си. Като погледна състава им, само Иванович и Анелка не бяха по моето време там. Всички други момчета са от моето време - Чех, Карвальо, Тери, Ашли Коул, Есиен, Микаел, Дрогба, Джо Коул, Калу, Малуда, Лампард. Така че те са отбор, който няма тайни от мен. Но в същото време и аз съм треньор, който не е тайна за тях. В този смисъл никой няма предимство пред другия. Челси разчита на това, че в този състав играе от 2004 г. насам. Но не по-малко важно е, че Интер спечели 4 поредни титли с почти един и същ отбор.
- Вие нямате домакинска загуба в 156 домакински мача, откакто с Порто загубихте преди 8 г. у дома през февруари. Кой освен вас и играчите има заслуга за този рекорд?
- Феновете, естествено. Те са много, много важни. Мисля, че както преди в Порто, и в Челси, и в Интер имаме добра взаимна връзка - аз и феновете. Обичаме се, винаги чувствам феновете зад себе си и зад отбора, което е важно. Любопитното е и аз искам да го отбележа, че у дома аз никога не играя за равен. Никога! Никога не съм си казвал, дори в последните 15 мин на мач у дома: "Аз имам невероятен рекорд, трябва да го продължа с още един мач." Не, аз винаги играя за победата. И ние не сме се стремили никога, абсолютно никога, да запазим рекорда, като играем за равен. Не усещам никакво допълнително напрежение във връзка с този рекорд, който е толкова впечатляващ. Все някога ще загубя и когато дойде този ден, вместо тъжен, аз ще бъда щастлив. Защото това ще бъде денят, в който ще мога да кажа: "Аз нямах загуба у дома еди-колко си години, нямах загуба като домакин в еди-колко си мачове."