Тезджан, как се чувстваш малко преди да изтече наказанието ти?
- Времето наистина мина. Добре се чувствам. Сега съм наблегнала изцяло на тренировките и лека полека се получават нещата. Престои ми обаче е най-тежкото. Важното е, че изтича наказанието и вече мисля за състезания, турнири. Трябва да се адаптирам отново към състезанията и да видя какво се случва с мен след 2 години, които не са никак малък период.
Ще участваш ли в някакви турнири скоро?
- Сега не. Предполагам, че ще заминем някъде на топло. Ако това стане и има турнири, ще стартирам, за да трупам състезателен опит и няма да се интересувам от резултати и класиране. Цялата ми подготовка е насочена за европейското първенство в зала тази зима.
Спира ли да тренираш през тези 2 години?
- В началото малко почивах, но активно. Общо взето през цялото време тренирах.
Какво означава за един спринтьор да не се състезава толкова дълго време?
- Адреналинът е бил на много високо ниво при мен, когато се състезавах и сега това ми липсва. Искам да се върна отново, да видя първото състезание как ще протече.Но когато си подготвен и си с нагласа да покажеш най-доброто от себе си, нещата се получават.
Какъв резултат можеш да дадеш на 100 м в момента?
- Нямам никаква представа. Сега подготовката ни е насочена към работа за обем. Тренировките са повече и са по-тежки. От горе-долу месец даже не съм слагала шпайкове. Постоянно сме на лагери, на които правя отсечки срещу наклон, на неспецифична настилка. Тренировките са тежки и като цяло нямам представа на какво ниво съм. Но се чувствам добре. Поне за 60 м със сигурност съм много добре подготвена в момента. Най-близката ми цел са състезанията на 60 м, а за следващото лято за 100 и 200 м подготовката ще бъде друга.
Казваш, че сте по лагери непрекъснато. Как се справяте чисто финансово с подготовката?
- Малко куцат нещата. Принципно не можем да изпълни цялостната програма на подготовка така както трябва да бъде. Например да се отделят средства за масажисти, възстановяване. Но ще се справим.
Ясно е, че загуби много от 2-годишното наказание. Успя ли обаче да извлечеш нещо положително?
- В тези две години осъзнах какво съм постигнала в спорта. След като станах световна шампионка за девойки и след останалите ми постижения, ми задаваха въпроса какво е чувството. Не можех да дам точен отговор. Но точно сега осъзнах къде съм била, на най-горната стълбичка. И това ме амбицираше през цялото време на наказанието да тренирам, да търся нови успехи.
Колко време ти беше нужно да се възстановиш от шока, след като стана ясно, че те лишават от състезателни права?
- Не бих казала, че имаше шок. Напълно нормално го приех, защото това са неща, които се случват постоянно в спорта. В началото ме интересуваше реакцията на близките ми, но всички ме подкрепиха. Никой никога не ми каза нещо негативно.
Отношението ти към внезапния допинг контрол...
- Хората не знаят, че ни третират буквално като престъпници. Във всеки един момент трябва да се знае къде се намираш, на кой стадион тренираш. Имаш задължителен час всеки ден, в който си задължен да си на посочения предварително адрес. Когато сменяш местонахождението си трябва да уведомиш за нов адрес. Постоянно се пускат емайли или смс-и. И това е непрекъснато през последните 4-5 години. За съжаление много голяма част от големите спортисти в света не са подложени на тези процедури. За разлика от нас в България. Въпреки че съм без състезателни права, не са спирали да ме търсят за контрол. Тази година имам 4 внезапни проби.
Какви изисквания трябва да изпълниш, за да ти възстановят състезателните права?
- Трябва да имам четири задължителни проби и има някаква сума, но още не съм наясно каква.
След като те наказаха се говореше, че ще състезаваш за друга държавата. Намесваше се Турция, Южноафриканската република. Има ли истина в тези неща?
- Аз лично никога не съм го споменавала. Хората ме спрягаха в такива неща. Може би, защото много спортисти избягаха. Това се прави, защото условията за спортистите в България не са особено благоприятни. Но аз не съм имала никакви договорки, нито съм си го мислила. Много е сложно да смениш държавата, за която се състезаваш. Нямам никакви мисли в тази насока.
Би ли се изкушила да го направиш за по-добри условия?
- Разбира се. Аз мисля, че всеки спортист би се изкушил да го направи при положение, че условията за финансиране и подготовка са по-добри. Но дори не знам какво предложение би ме накарало да приема да сменя държавата си.
Следи ли какво се случва на стадиона през тези 2 години?
- През първата година, не. Сега вече, колкото навлизам във форма и ми предстои завръщане, започнах да следя. Гледам големите първенства. Следих участието на сина на моя треньор на Младежките олимпийски игри (б.р - Георги Цонов стана трети на троен скок), както и на останалите атлети. Спомних си и моето вълнение след световното първенство за девойки. Понякога може да загубя надежда, но като видях тези добри резултати и си спомних за къде съм тръгнала.
Как ще коментираш българското представяне на последните лекоатлетически състезания?
- Със сигурност всеки тренира сериозно и отива на състезание, за да покаже това, за което се е подготвил. Просто нещата при нас не са толкова професионални. Говоря за лекари, масажисти. Оставени сме на принципа всеки сам да се спасява. Няма основание да се наричат туристи. Грубо е да се използва това определение, защото не всеки знае колко пот се лее на стадиона всеки ден по 2-3 пъти.
Ти си активен спортист. Каква е причината за кризата в българския спорт?
- Изискват много от нас, но пък не ни дават, това което трябва. От друга страна се вижда, че децата постигат успехи. Трябва да се обърне внимание и на тях. Самите спортисти са амбицирани и ни трябва малко помощ, за да потръгнат нещата.
Женският или мъжкият спринт ти е по-интересен?
- Мъжкият. Юсеин Болт е феноменален. Четох извадки от новата му книга и той признава, че е мързелив, както и други неща, които не са чужди на никой. Така че и той човек. Той доказа, че могат да се правят чудеса. Нямам представа до къде могат да стигнат човешките възможности, но определено Болт направи нещо феноменално и със сигурност ще има по-добри резултати.
Одобряваш ли новото правило за фаулстартовете, при което вече всяка грешка е равносилна на дисквалификация?
- Този начин е по-добър. Няма спад в резултатите. При старото правило някои състезатели си позволяваха да злоупотребяват с правеното на фаулстартове.
Обърна ли внимание на неща, за които преди не си имала време през тези две години?
- Не. В началото беше лека почивка. После започнах да тренирам. След като знам какви са целите ми, трябва да игнорирам всякакви странични и излишни неща. Въпреки, че целите ми не бяха за близко време. През миналата година започнах да играя тенис. Започнах с мисълта да развивам взривността си, бързината. Хареса ми и понякога играех между двете тренировки без да се усетя, че ще съм уморена за втората. Но тенисът е увлекателен. Още играя, но вече малко по-рядко.
Какво те мотивира да идваш на стадиона?
- Може би е и навик. Това е животът, работата ми. Постигнала съм големи резултати в спорта, накарала съм един стадион с 40-50 000 души да слушат химна на България. Това не се забравя, това е мотивацията. Тренирам всеки ден сутрин и следобед и приятели ме питат как издържам. Аз дори не се замислям, че може това да е някакво усилия. Това ми е работата.
Със Стойко Цонов сте тандем почти от начало на спортната ти кариера...
- Той не е от треньорите, които непрекъснато да стои над главата на състезателите си. За него един спортист се изгражда по собствен начин, самият ти трябва да си амбициран. Трябва да приемеш, че си отговорен за собствената си форма. С годините ми е показал, че винаги ще бъде зад гърба ми и може да ми помага за всяко едно нещо.
Колко важен е треньорът в спорта?
- По-важен е треньорът от състезателя. Атлети могат да се намерят много, но треньорите са малко. Аз може да съм талантлива, но ако не е Стойко няма да съм това, което съм и няма да съм постигнала това.
Талант или труд?
- И двете. Без талант и без воля нищо не се получава.
Популярна ли си в Пловдив?
- Случва се е да ме спират хора. Но повече по спортни събития. Но хората ме познават и очакват завръщането ми. Подкрепят ме
За какво мечтаеш?
- Искам първо да се върна на ниво в европейския спорт, а след това резултат под 11,00 сек на 100 м.
