Собствениците на българските клубове продължават безумната си политика по отношение на треньорите.
Водени от прекомерни амбииции, финансови проблеми, недоволство на фенове или просто лоши съветници, президентите "режат" глава след глава.
Поредната падна вчера. След като цяла седмица се говореше, че Любослав Пенев и ЦСКА ще прекратят трудовите си взаимоотношения, в сряда това стана факт, след като "Титан" изигра Пенев и прие подадената от него оставка от 7-и ноември 2009 г.!
Официалната формулировка на единия от собствениците на ЦСКА Димитър Борисов: „Неизпълни цели по отношение на резултатите на отбора и разминаване по въпроси, свързани с бъдещето на клуба". Истинската причина - Любослав Пенев не пожелал да си намали заплатата. Правилно, защо да го прави!
Без да адвокатствам на Пенев, мога спокойна да кажа какви цели, какво бъдеще?
България сигурно е една от 5-те държави в света, където на треньорите им дават от 2-3 мача до година шанс да се докажат. Не повече.
Треньорите, особено тези във водещите клубове, работят под постоянен натиск, селекция, която най-често е правена от друг и при ограничени финансови ресурси, и постоянна намеса от страна на някой амбициозен собственик - специалист по футболните дела.
Собствениците искат добри резултати, красива игра и бляскави победи веднага и нямат търпение да чакат.
Ако Венгер, Фъргюсън и Бенитес тренираха български отбори щяха да си ги уволнили по няколко пъти след загубите, които регистрираха от началото на сезона досега.
Кой ще ги чака, да формират дългосрочна стратегия, да я реализират и да имат нахалството да взимат много пари.
В България не се работи така. В България обратното броене започва веднага.
И краят е ясен...
И така треньор след треньор, а футболът ни продължава свободното падане.
