Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Две победи. 3-0 голове. Какво ни казва това?

Ивелин Попов и националите поне могат да погледнат оптимистично към есенните квалификации - резултатите им дават самочувствие.
Ивайло Петев трябва да се държи малко по-твърдо, а не като някой обиден и сякаш в ролята на жертва на медийни атаки. Нормално е да бъде критикуван, след като резултатите в миналите квалификации бяха лоши. Сега, след три победи поред, има комфорта да работи без да го сочат с пръст.
Геройствата му срещу Роналдо направиха Владо Стоянов звезда на социални мрежи и световни медии. Но истината е, че и без този мач, вратарят показва непукизъм и стабилни изяви. Снимка: LAP.bg
Геройствата му срещу Роналдо направиха Владо Стоянов звезда на социални мрежи и световни медии. Но истината е, че и без този мач, вратарят показва непукизъм и стабилни изяви.
Ивайло Чочев може да се окаже ключов играч с опита, който трупа като титуляр в Серия А.

Две победи.3-0 като голово изражение.

Самочувствие и оптимизъм...?

Нека засега се ограничим с първото.

Националите изиграха два коренно различни мача срещу два диаметрално противоположно седящи във футболната йерархия отбори и спечелиха два пъти.

Португалия бе победена с почти опълченска тактика в дълги периоди, невероятна игра на вратаря Владо Стоянов и един хитро изработен (пак с малко късмет) гол на Марселиньо.

Македония бе изчакана да се наиграе и бяха използвани моментите в атака с добре изработени ситуации.

България на Ивайло Петев тръгва за световните квалификации с 2 победи в 2016-а, но да мислим, че отборът набира скорост или пък, че има коренна промяна в него, е доста прибързано.

Няма и откъде да я има - играчите са същите, някои от тях просто започнаха да са по-редовно на терена в клубовете си.

Съвсем не маловажен фактор.

Но класата няма да скочи рязко.

Кондицията, личното самочувствие, формата - може би да, но не и цялостното ниво.

Марселиньо се оказа подобрение, защото качествата му са безспорни.

За съжаление той не е дългосрочна алтернатива, защото вече е на 31 години.

Рангелов е на 33, а другите двама извикани за контролите нападатели са Спас Делев и Тони Тасев (при цялото ни уважение).

В атака интересен вариант може да се получи с Борис Тащи - както го произнасят украинците.

Бесарабският българин има желание да играе за нашия национален тим, въпреки че не отговаря на изискванията родителите му или той самият да е роден в България.

Има и доста мачове за юношески и младежки гарнитури на Украйна, но едно писмо от федерацията в Киев го дели от това да облече екипа на България.

Изиграе ли първия си официален мач за мъжете на нашата страна, става роден национал.

Висок 191 см, мощен и млад - само на 22 години, той може да се окаже важна опорна точка на атаката.

Не е Роналдо или Меси, разбира се, даже от Бербатов е далеч - поне като статистики засега в дубъла и първия тим на Щутгарт.

Но определено играч от Бундеслигата не е за изпускане.

С такъв таран и играчи като Марселиньо и Попов наоколо, атаката може да е различна.

В средата на терена все по-голямо влияние ще има Ивайло Чочев, който очевидно придобива самочувствие, след като втори сезон е в Серия А.

Александър Тонев също има статут на титуляр в първенството на Италия и най-накрая изглежда може да загърби кошмара от Селтик.

На вратата нашият човек е ясен - дали е режимлия или не, дали е с наднормено тегло, дали ругае или е изискан като английски джентълмен, не е важно в случая.

Владо Стоянов доказва, че няма нападател, който да го уплаши.

Такъв непукист трябва на вратата на отбор, който често е подлаган на канонади и се брани с гръб, опрян в стената.

Отбраната се опира на опитните Бодуров и Александров, но и на пристъпващите в отбора Божиков и Страхил Попов.

Сработването ще отнеме време.

Нямаме много.

През юни в Япония ще има два качествени мача, което е добре.

На турнира Кирин къп участват домакините, Босна и Херцеговина, и Дания.

Двата европейски тима са сред най-добрите, които не стигнаха финалите на Евро 2016.

И през септември... Наесен с песен, тръгваме у дома срещу Люксембург.

Следват гостувания на Франция и Швеция, където е важно да откраднем нещо.

Мисия, която с оглед на видяното и резултатите от последните квалификационни цикли, изглежда адски трудна.

Другите отбори в групата ни са Беларус и Холандия.

Резултатите от тези контроли, които спечелихме, няма да имат никакво значение, ако наесен не вземем поне 4 т. от първите 3 квалификации.

Тогава, за разлика от приятелските мачове, играта няма да е толкова важна.

Ще се броят точките, резултатите, всяко голче.

Не беше лошо да си запазим част от късмета в Лейрия онзи ден, за гостуването в Париж или Стокхолм.

Но във футбола такива "транзакции" не са възможни.

Петев може да е спокоен за поста си и най-накрая да спре да е мнителен.

И все да се тросва пред медиите, сякаш е някаква жертва или дивеч, в който все някой се е прицелил.

Такъв му е постът, а и резултатите, че е нормално да получава критики.

Играчите също трябва да спрат със заучените лафове и при победа, и при загуба.

И да не играят "ощипана невеста", когато ги критикуват.

Те са национали, всички погледи са в тях. Нормално е.

Три победи поред (след есенната с Азербайджан) е добра поредица за статистиката.

Сега остава да не спираме ефекта на снежната топка и да успеем да пренесем резултатите през Япония до есенните мачове.

Тогава вече има и точки.

Има и цел - Мондиал 2018.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените