Предизборната кампания в българския футбол вече е открита! Нищо, че гласуването за нов президент на БФС е чак след четири месеца. Кирил Домусчиев и Наско Сираков вече се хванаха за гушите.
Господинът от Разград разправя, че Боби Михайлов си е направо отличник начело на футбола ни, и ако може, нека остане да векува там. А от Сирака нищо не ставало, камо ли шеф на централата.
Господинът от София не остана длъжен. Скочи срещу опонента си с аргументи като параходи, яхти и – разбира се – „100-150 фена със сандвичи в ръка”, колкото според него са тези от Лудогорец. Е, пропусна това за прочутите разградски кренвирши, но и за тях скоро ще стане въпрос…
За управлението на Боби Михайлов най-добре е да се говори като за мъртвец. Или добро, или нищо. Демек – нищо.
Иначе ще трябва да признаем, че за 12 години каквото успяха, съсипаха. А каквото не успяха, го разделиха по шуробаджанашка линия. Справка – ресторантът на новата база на БФС в Бояна, за който се говори, че се държи от сина на Боби – Ники Михайлов.
Но, от друга страна, май се връщат веселите времена във футбола ни от прехода. Тогава само където не се избиваха по конгресите на БФС.
Преди изборите ехтяха пиперливи обвинения, размахваха се компромати, някои дори на сексуална основа. Пратеници на Батето, Вуцата и останалите актьори от футболната власт и нейната опозиция шетаха по градове и села, за да набират гласове за конгреса.
Изборите в БФС ставаха по-голям панаир не само от парламентарните и общинските, ами дори и от първенството на „А” група.
Ето и кратка ретроспекция на по-важните събития:
Иван Колев повежда опозицията
До 10 ноември футболът в България се командва само от проверени партийни другари. Три месеца след падането на режима начело на БФС е избран Славчо Тепавичаров, спортен апаратчик и спец по олимпийска подготовка. Кандидатите всъщност са цели десет на брой, но на балотажа за Тепавичаров гласуват 256 делегата срещу 165 за претендента Димитър Ларгов, който става вицепрезидент. Така в края на февруари 1990 г. новата управа влиза в кабинетите.
Само че бързо си намира майстора. Докато народът скача по площадите и скандира „СДС!” и „Долу БКП!”, пред сградата на съюза на ул. „Кърниградска” 19 се събира опозиция на футболното правителство на Тепавичаров. Оглавява я бившият нападател на ЦСКА и националния отбор Иван Колев, току-що основал „Инициативен комитет за радикални промени в българския футбол”. Искат оставката на Тепавичаров. Той първо се опъва, но след това абдикира на 19 януари 1991 г. За по-сигурно обаче над 200 000 долара от сметките на БФС са изнесени в чужбина. Оставят ги на отговорно пазене във Виена при прочутия аферист Боби Бец.
Димитър Ларгов печели изборите
След оставката на Тепавичаров са свикани нови избори в БФС. Гласуването на 26 юни 1991 г. в НДК е спечелено от Димитър Ларгов. Знаменитият славист, известен още като Героя от Флоренция заради себераздаването си и припадъка след решителния мач с Белгия (2:1), заварва касата на съюза празна, тъй като парите са изнесени в чужбина от предшественика му. Двамата с новия треньор на националния тим Димитър Пенев отиват при Боби Бец, където са 200-те хиляди долара. Самият Бец е бивш международен шофьор, осъден още преди 10 ноември за мащабна контрабанда с козметика, лекарства и психотропни препарати като каптагон. Сега той връчва на Ларгов парите, които по онова време се явяват много сериозна сума.
Секс компромат клати шефа
Усетили келепира, футболните хора бързо почват да клатят стола на Ларгов. Изваден е и секс компромат срещу един от хората в екипа му. Служителка от БФС пуска жалба, че е била обладавана няколко часа направо върху бюрото на футболния началник.
Ларгов пък се оказва под силен натиск от футболистите на националния тим. Христо Стоичков и останалите настояват да научат какви премии ще вземат, ако се класират за световното в САЩ ‘94. Масло в огъня налива равенството 2:2 с Израел в София през пролетта на 1993 г. Нервите на Димитър Ларгов не издържат на натиска и той си подава оставката.
Олигарсите от Г-9 зад Вальо Михов
Въпросът кой да управлява футбола става политически и е отнесен на бюрото на тогавашния премиер Любен Беров. На високо ниво се решава, че е крайно време новоизлюпените милионери и шефове на банки да влязат във футбола. Трябва обаче популярно лице, което да оглави БФС. Така на изборите през юни 1993 г. за шеф на съюза е избран тогавашният президент на ЦСКА Валентин Михов – млад човек, бивш служител и профсъюзен шеф в „Кореком”, както и бивш футболист на Академик (Свищов).
На изборите Михов бие с голяма разлика другия кандидат Николай Гигов, оръжеен търговец и бос на пловдивския Локомотив, преди да поеме този от София. Михов получава официална подкрепа от тогавашната групировка на едрия бизнес Г-9, в която са Илия Павлов, Красимир Стойчев, Георги Агафонов и всички останали първи олигарси на прехода. В ръководството на съюза влизат шефовете на „Агробизнесбанк” Христо Данов и Христо Александров, както и президентът на „Тексимбанк” Георги Найденов-Гето.
Брокерите скрояват шапка на шефа
Първоначално Валентин Михов тръгва отлично начело на БФС. Той смело вади Янтра (Габрово) от „А” група за доказан подкуп на мач в Стара Загора. Всички глоби за жълти и червени картони отиват за детско-юношеския футбол. А няколко месеца след изборната му победа националите бият Франция с 2:1 на „Парк де пренс” и се класират за световното в САЩ ‘94.
Крамолите в ръководството почват през май 1994 г., когато националите вдигат бунт срещу Михов. Причината е в това, че уж им обещал допълнителни премии след мача в Париж, които не може да осигури. Лично доскорошният му приятел Христо Стоичков го предава, като застава на страната на пловдивските брокери, подкокоросали играчите към бойкота. В крайна сметка Михов си подава оставката точно преди САЩ ‘94. Назначено е временно футболно правителство начело с Христо Данов.
Парите от САЩ ‘94 пръснати по кьорсофри
Много народ във футбола ни се надява да лапне нещо от общо петте милиона долара, постъпили в БФС след триумфа на България в САЩ ‘94. Само че се оказва, че една част от парите са раздадени, а друга част – изядени и изпити по кьорсофри. Футболистите си поделят 3,6 милиона долара, а повечето от останалото е похарчено за екскурзии и банкети, както става ясно от ревизията в БФС. На мачовете на националния отбор в чужбина например в чъртъра са качвани по 70-80 странични лица, в това число и политици. И то с дневни, пътни и квартирни пари, осигурени от футболния съюз. Не е построено нито едно футболно игрище. „Замириса на избори!”, съобщава вестник „Футбол”.
Батето сяда на трона
Така на 21 ноември 1995 г. са свикани нови избори във футбола ни. Един срещу друг застават кандидатът на опозицията Иван Славков-Батето и пловдивският брокер Христо Данов, временен шеф на централата след оставката на Михов.
Батето играе с кумеца си Иван Вуцов, бивш футболист и треньор на националния отбор, известен като изключително сръчен комбинатор. На конгреса правителството на Жан Виденов също застава зад Батето, а тогавашният държавен спортен началник Христо Христов чете декларация в негова подкрепа. Бившият зет на Тодор Живков получава подкрепа и от Левски, ЦСКА, Славия и останалите големи клубове, а по-малките отбори от „В” група и зоните са хванати предварително.
Самият Славков се явява на конгреса дори без програма, с аргумента към делегатите: „Каква програма да правя, като първо искам да ви чуя вие какво искате?” Печели изборите по твърде категоричен начин и сяда на трона, а Вуцов става генерален секретар на съюза.
Силовите групировки се разцепват
Рахатът на Иван Славков начело на БФС приключва доста бързо. Почват да го клатят няма и година по-късно. Една от причините е скандал между силовите групировки във футбола ни. ВИС-2 и Гриша Ганчев например са против Батето. На тяхна страна играе и Христо Стоичков – рекламно лице на висаджиите, който точно тогава бойкотира националния отбор заради изгонването на Димитър Пенев след Евро 96. От Левски също са срещу Батето, тъй като го обвиняват, че помагал на Славия да стане шампион. Именно босовете на Славия Младен Михалев-Маджо и СИК пък са твърдо зад Славков.
През октомври 1996 г. кюстендилският кредитен милионер и президент на Велбъжд Валери Ненов-Шамшала успява само за един уикенд да събере подписка за извънредни избори в БФС. Подписват се селски отбори от Югозапада като Изтребител (Ново Делчево), Орел (Кромидово) и дори тимът на Завода за картонено-мукавени опаковки в село Бараково. Но по устав това са точно 10% от клубовете, което е достатъчно да се свикат нови избори в навечерието на Коледа през 1996 г.
Илия Павлов предава четата
ВИС-2 и Гриша Ганчев обаче удрят на камък, когато трябва да извадят свой кандидат срещу Батето. Накрая решават да издигнат Димитър Ларгов, по онова време на 60 години. Някой казва, че Ларгов вече не може да мисли бързо. „Абе, да не го избираме да играе шах?”, контрира Гришата.
Конгресът в зала 3 на НДК обаче се очертава като истинско бандитско сборище. Има опасения, че делегатите на враждуващите ВИС-2 и СИК ще се изпозастрелят в залата. Охраната обаче им събира пищовите още на входа.
В залата Гриша Ганчев вади обвинения за подкупни съдии и корупция, прокарвана от най-високите етажи на БФС. След това Христо Стоичков произнася свирепа реч срещу Славков и Вуцов. „Затъваме в корупция!”, роптае и шефът на Левски Томас Лафчис. Ветераните Иван Колев и Гацо Стоянов, бивши съотборници и приятели от ЦСКА, дори стигат до бой в залата, понеже са от различни лагери. Налага се лично Стоичков да ги разтърва.
В най-критичния момент босът на „Мултигруп” Илия Павлов предава четата. Първоначално той и неговият ЦСКА уж са в опозицията при висаджиите. От САЩ обаче Павлов звъни на своя човек в залата Евгени Горанов и му нарежда да подкрепи Батето. Горанов, който тогава е шеф на „Кредитна банка”, обявява пред конгреса, че ЦСКА е зад Батето. Разбита, опозицията губи катастрофално. Батето печели изборите с 285 гласа срещу едва 95 за Ларгов.
Стефан Софиянски – прелъстен и изоставен
Две години по-късно в БФС отново са свикани избори, тъй като уставът на БФС го повелява. Този път срещу Славков е издигнат Стефан Софиянски, бивш министър-председател, кмет на София и политик с втория по големина рейтинг в България след премиера Иван Костов. Точно тогава във футбола ни вече се чуват гласове за промяна, след като най-популярната игра издиша под мутренското насилие по стадионите и корупцията. Счита се, че именно Софиянски ще бъде лице на новото време във футбола ни, още повече, че неговата партия СДС вече е на власт.
Батето обаче е врял и кипял по избори на комсомолски, партийни, спортни и всякакви други конгреси. Цяла армия негови емисари, организирана от футболните деятели Иван Попов-Попето и Иван Кузов-Кузето, вече шета из България. Набират гласове за Славков, докато Софиянски изведнъж се оказва прелъстен и изоставен от партийните структури по места. Именно на тях се е разчитало за подкрепа от местните футболни отбори. Само че при вота на 19 декември 1998 г. вторият по рейтинг политик събира едва 128 гласа, докато зад Славков са цели 283 делегати.
Решено! Ще направим мейл на БФС
След победата си над Стефан Софиянски Батето се окопава твърдо на власт във футбола. Избори са свиквани още веднъж, но там другият кандидати е никому неизвестният Димитър Божидаров-Урожая. Нещо като Йоло Денев, само че във футболната политика.
При Славков националният отбор се класира на световното през 1998 г. и на Евро 2004, които са и последните ни две участия на големи финали. Но шампионатът на България все така си вони на корупция и договорени мачове.
Освен това БФС се управлява по най-примитивен начин, а високите технологии така и не прекрачват портала на централата. На един от конгресите през 2003 г. например е гласувано решение „да се подобри работата в частта на интернет и електронната поща”. Тоест, да си направят мейл, тъй като дори тогава все още нямат, а цялата кореспонденция върви по овехтелите отдавна факсове и телефони.
Как един филм катурна Батето
Краят на Иван Славков почва да се задава още през 2004 г., когато във филма на Би Би Си „Да купиш игрите” той е разобличен в съгласие да приеме подкуп, срещу който да подкрепи кандидатурата на Лондон за домакин на олимпиадата през 2012 г. Първоначално го изхвърлят от Международния олимпийски комитет, а след това и от Българския. Идва ред и на футбола, когато на сцената излизат новите „лъвчета”, напиращи да управляват вместо Батето. Това са героите от САЩ ‘94 начело с капитана им Борислав Михайлов. Отборът на опозицията изглежда внушително – с тримата нападатели: Наско Сираков, Любослав Пенев и Емил Костадинов, плеймейкър Йордан Лечков и Трифон Иванов в отбрана.
Първоначално се счита, че БФС ще остане последният бастион за Иван Славков. Но опозицията успява да вербува клубовете от Северозападна и Югоизточна България да застанат зад Михайлов, плюс значителна част от останалите. Батето си тръгва омърлушен, но все пак джентълменски стиска ръката на Боби, който излиза победител с резултат 194:133 гласа.
В следващите 12 години бившият вратар така и няма сериозен кандидат срещу себе си на конгресите, макар че преди някои от тях се спрягат имената на бившия спортен министър Васил Иванов-Лучано и на червения депутат Младен Червеняков.
Затова големият въпрос е кой сега ще застане на изборите срещу Боби? И дали евентуалната промяна въобще ще доведе до нещо. Защото през 2005 г. падна Батето, за да седнат Батетата.
