31 март. Денят на лицензирането, както е известен сред босовете на клубове у нас. И сред масовия потребител на футболни новини.
Всъщност това е денят, в който клубовете трябва да уточнят, докажат с извлечения, че са погасили, или разсрочат изискуемите си задължения по получаването на лиценз за евротурнирите.
Но и след 31 март има възможности да се поправят много неща. Чак до края на май, когато УЕФА взима окончателните решения.
Този 31 март обаче е различен за ЦСКА и Левски. Въпреки, че е описван като някакъв ден Х за лицензите им, той има далеч по-съдбовно значение.
За първи път в историята двата клуба наистина са на ръба на фалит
и се говори за морална подмяна на ръководството. Феновете им искат акциите, с което да изберат следващия ръководител и пътя, по който да се развиват клубовете.
Това може да е спасение и избавление, а може да се окаже и най-краткият път до ада. Но при всички случаи този 31 март не е като предишните за двете най-важни институции в спорта и футбола ни.
В ЦСКА промяната е неизбежна. Александър Томов днес трябва да предаде акциите на феновете, както и на Петър Манджуков и Юлиан Инджов. Кой ще управлява оттук насетне - не е ясно.
Но е сигурно, че с Томов клубът не може да продължи.
Не и без свежи пари (а не се вижда откъде ще дойдат те), не и без солидна структура и стратегия поне за 5 години напред.
В Левски промяната засега не е сигурна, но вятърът и вече духа толкова силно, че ще събори скелета на сектор "А", който придобива вече вид на трибуна на стадион.
Фенският тръст иска акциите на Батков, който има същия проблем като Томов - няма пари. Но пък клубът му дължи милиони, дадени като заеми. Това е разликата - ЦСКА не дължи нищо на Томов.
Двата клуба скоро ще бъдат в ръцете на други хора.
Много е важно те да имат съвсем други намерения и стратегия как да ги управляват. Защото от 20 години ЦСКА и Левски основно служат за превъртането на едни играчи, плащането на немалко пари за техни заплати и премии, избиване на болни амбиции за титли и купи на всяка цена, но не и за изграждането на истински здрави и функциониращи организации.
Крайно време е бюджетът на клубовете да се прави според приходната им част, а тя идва от тв права, евротурнири и изходящи трансфери. А не да се наливат безумни пари в заплати на играчи и привличането им, при условие, че няма никаква възвращаемост.
Проект Лудогорец в София е невъзможен.
В Левски и ЦСКА има твърде много легенди, ветерани, "заслужили фактори" и знаещи всичко фенове, които да го саботират, волно или не.
Двата гранда трябва да станат модерни дружества и да спрат със сантиментите. Иначе скоро ще празнуват десетилетие без титла (2008-а ЦСКА бе шампион за последно, 2009-а - Левски).
А и не това е най-важното. Битуването им се превръща в борба не за трофеи и европейски пробиви, а за това да съберат пари за лиценз. Несериозно с оглед историята и обществената им значимост.
На 1 април 2015-а, съвсем не на шега, ЦСКА и Левски ще са прескочили едно важно препятствие - дай боже. И то трябва да ги научи, че нищо в живота не идва даром, просто заради името и традициите. Дано това е новото начало, от което те имат нужда.
Иначе мъките около лиценза, революцията на феновете и битките за ново управление ще са само епизод от сериала, който все повече прилича на сапунка.
От евтините.
