Казват, че в неделя щяло да има вечно дерби. Може, ама на стадиона в Подгумер. Там местният тим Спартак посреща съседите си от Левски (Чепинци) във финала на турнира „Иван Тодоров”. Въпросното състезание е нещо като Шампионската лига на северните столични предградия. Организира се вече повече от четири десетилетия в памет на един загинал бивш футболист.
Подгумер срещу Чепинци: това си е вече истинска футболна класика, съдържаща в себе си дълги години на съперничество, триумфи и падения, разбити надежди, счупени кости и главозамайващи мелета. Както се казва, ще се играе на кило кръв и метър кожа.
По същото време, в същия час, на центъра на София излизат ЦСКА и Левски. Мач, който допреди време се водеше като вечното дерби на България. Немалко хора и днес го наричат така, макар че вече май нито е вечно, нито е дерби.
Какво всъщност днес могат да ни предложат тези два отбора?
Навремето се знаеше – бият се за шампионската титла, а футболистите им имат стари сметки за разчистване. Днес, за срам и позор, играят за второто място.
Хайде, да кажем, че това се е случвало и преди, макар и рядко. Но какъв дебат върху играта въобще може да се води днес? В по-старите времена, например, по цяла седмица се е говорело дали Иван Колев ще вкара повече голове от Димитър Йорданов-Кукуша, как Димитър Пенев ще се справи с Гунди, или кой треньор е по-добър – Орманджиев или Витлачил?
Поколението от 70-те и 80-те се вълнуваше кой от „червените” ще пази Гочев, и дали Грънчаров от „сините” ще нарита Джевизов, както си му е редът. След това настъпиха времената на фигури като Наско Сираков, като Божидар Искренов-Гибона и Христо Стоичков. После дойде и Георги Иванов-Гонзо, когото едните боготворяха, а другите нападаха заради груба игра в нападение. Все футболисти, все изявени майстори, които имаха запомнящи се участия във вечното дерби.
В онези блажени времена запалянковците бяха свикнали да гледат едни и същи играчи в продължение на поне четири-пет сезона. Чувстваха ги като свои, и бяха готови да им поверят съдбата си в този мач, който се възприемаше за нещо като на живот и смърт. Без да му мислят много в чии ръце ще попаднат след края на двубоя.
От тази гледна точка, днес вечното дерби на българския футбол е такова предимно на хартия. Замислете се, че запалянковците дори няма кого толкова да мразят от другия отбор заради стари прегрешения. Кога за последно чухте някой да бъде наречен „дърво”, както навремето „червения” Джевизов, или „дирек” като „синия” Гонзо. Няма, и това си е!
Действително, и в двата състава все още са останали футболисти с някакъв актив в този мач като например вкарвалите голове Давид Яблонски и Рубен Пинто. Или дори Николай Бодуров, макар че той има повече мачове срещу Левски като футболист на Литекс. На всичкото отгоре, и класата на двата отбора в първите пролетни мачове е толкова съмнителна, че ще бъде истинско чудо, ако не гледаме някаква постна продукция. Има ли някой да направи играта малко от малко по-сочна? Ха дано, ама надали.
Същата история и с треньорите. Къде е Екзекутора Стойчо Младенов да удари по масата и да гледа навъсен? А медиите да му броят колко точно победи е подредил срещу „сините”. Действително, Любо Пенев е голямо име от историята на ЦСКА, но предимно като футболист. А преди мача същият той занимаваше аудиторията най-вече със съдийството в предишните две срещи с отбори от провинцията. Като треньор на „червените” в дербито активът му се свежда до една победа с 2:0 при „Казанската афера” и още една загуба със същия резултат преди това, заради която уж опечената шампионска титла замина към „Герена” преди десет години. Толкова.
По високите етажи в „синия” лагер уж има някаква интрига с пристигането на новия собственик Васил Божков и пълномощника му Павел Колев. Само че точно те двамата нямат отношение към играта. Има треньорът Георги Дерменджиев, който – хъката-мъката – каза че „головете ще решат изхода от двубоя”. Все едно има и някакъв друг способ за определяне на победителя. „Шаблонно казано, шансовете са 50 на 50”, обобщи Дерменджиев, откривайки топлата вода.
Даже и съдията Владимир Вълков не носи никаква интрига в себе си. Навремето на реферa му се вадеха стари прегрешения и кирливи ризи. Говореше се за „Гочев, Кочев и Богдан Дочев”. Днес този арбитър никой няма да го познае на снимка.
Реално, във вечното дерби остана само публиката на двата отбора, изстрадала да не се радва на шампионска титла вече десет години. Вън от съмнение е, че на трибуните ще бъде интересно - с пиротехниките, хореографиите, знамената, шалчетата и всичко останало. Но във футбола всичко почва от играта, и на терена. А при нас вече стана обратното.
Затова не е чудно, че Подгумер и Чепинци са си насрочили финала точно по същото време, когато ще играят ЦСКА и Левски. Не са малко ценителите на истинския футбол, които ще ви кажат, че неговият изконен дух е запазен там долу, при аматьорите. Кой знае, може пък да се окаже, че на стадиона в Подгумер ще е и по-интересно.
