Webcafe.bg и Shell стартират съвместната поредицата „Бензин в кръвта".
В нея ще ви представим интересни българи, чиято работа или хоби е свързана с пътя по един или друг начин. Разбира се, тук място ще намерят и интересни пътеписи описващи пленителни места от страната, които можем да посетим само с едно или две зареждания на колата. Места запечатали значими моменти от нашата история или просто красиви природни феномени, които забравяме да посетим забързани в отмятането на задачи.
Нека не забравяме, че идва лято -време за море или поход в планината, време за срещи с приятели, барбекю или лежерна разходка в парка, време за пътешествия на крака или колела.
Северозападна България не се харесва веднага, нито лесно. Тя от онези трудни любови, които обаче си остават по свой начин вечни, като жените в литературата на Марио Варгас Льоса - бивши красавици с труден нрав, посъсипани от пиене и лоши избори.
Разстоянието София- Белоградчик се минава за малко над 2 часа и половина.
Винаги съм харесвал пътя дотам, дори и в дните преди Е79 да вреже малко ред в изгледа на местността от Ботевград нататък. Сега е особено приятен и подходящ за слушане на Led Zeppelin.
Музиката добавя нещо много нужно на пейзажа отвъд колата - природата е красива, на места величествена (особено между Враца и Монтана), но и изглежда отегчена от безкрайното си бъдене там, където много време нищо не се е случвало.
Добър вариант за стигане до Белоградчик е с по една отбивка в две чудни села с приятни места за спане и вкусна храна.
През Искърското дефиле посока Вършец, първата спирка е с. Горна Бела Речка, което от години изживява културен ренесанс, или по-скоро направо несанс.
Всяка пролет (тази година от 21 май) там се провежда фестивал на козето мляко, който отива отвъд празнуването на млечни продукти, и преминава в спиритични дискусии за това как живеем.
Темата за 2016 е страхът, във всичките му измерения. Селото си има малка, сплотена общност от преселници от големите градове, които са пренесли със себе си добра доза градска енергия и ефективност.
На по-малко от час и половина (около 90 км) по Е79 от Бела Речка е малкото село Боровица - красиво място с дълбоки борови гори, където се чува само тишина. Има и добра винарска изба, която си струва да се посети.
Ритуална спирка на Shell Монтана по пътя натам е за зареждане, кафе и нещо за хапване, от което да останат като сувенири и знаци за прилючение трохи в колата.
Всъщност бензиностанциите са единственото нещо, за което си заслужава да се спре в Монтана.
Боровица е, удобно разположена спирка, само на 10 мин от Белоградчик, където от години има приятни хотели (даже и SPA) и местните хора са свикнали да посрещат гости.
Отвъд задължителното изкачване на крепостта "Калето", разходка по алея "Здраве" с прелестната гледка към Белоградчишките скали, има и малък, добре поддържан и разнообразен природонаучен музей, особено интересен за деца.
Изглежда много таен и вълшебен, защото е насред гората в красива, стара, ментовозелена къща.
Пътят на север към Видин дава още възможност за разходки - Рабишкото езеро, пещера Магурата (важен елемент от учебниците по Родинознание, но честно казано не познавам много хора, които след месеци затворени в офис, доброволно ще се напъхат в пещера - опцията е там, обаче).
Ако 50-те километра от Белоградчик до самия Видин ви се минават, направето го.
Видин е едно от онези места, които изглеждат като спомен, дори и човек никога да не е бил там.
Впечатляващо е с какво посвещение са спазени всички принципи на провинциална разруха. Но още по- впечатляващо е как тя вирее върху пластове величие от минали времена. Крайдунавската градска градина, строена на етапи между 1878 и 1960-та година, където е синагогата, с дантелените си сенки; театърът, библиотеката на Пазвантоглу; крепостта "Баба Вида"...
Залезите тук са особено красиви и методичното пошляпване на водата по средновековните стени е магично. Усещането за история тук е специално и дори за най-големите скептици (като мен) може да премине в гордост, било то тя с неясни очертания.
Както в центъра на Видин, така и в другите градове и села в региона, си струва да се обърне внимание на красивите стари къщи, и в какво състояние са сега. В северозападна България, като с лакмус, се вижда особено контрастно на какво сме способни като хора.
