Уви, българският национален отбор няма никаква работа на голямо първенство.
Знаехме го и преди да загубим с 1:3 от Унгария полуфиналния бараж за Евро 2020, но снощи си го припомнихме по болезнен начин.
Самият мач протече по възможно най-нещастния начин и макар че нашите бяха по-добри през по-голямата част от времето, допуснаха евтини голове, изпуснаха няколкото си добри шанса, а за капак и съдийските решения отидоха в отсрещната посока.
За да доведат до тъжния край на най-значимия двубой на националите от доста години насам. В който съперникът не ни превъзхождаше с нищо и спокойно можеше да си тръгне победен.
На терена всичко приключи безславно, но голямото безобразие все още предстоеше.
Защото когато мачът завърши, на сцената излязоха част от истинските виновници за състоянието на българския футбол.
За да ни припомнят с наглостта и неадекватността си защо сме на това дередже.
Вицепрезидентът на централата Емил Костадинов призна, че мачът е бил странен и че нашите национали са създали много положения, но запитан дали ръководството запазва доверие в селекционера Георги Дерменджиев, той отвърна: "Сега не е моментът да говорим, трябва да преспим и утре ще видим, ще помислим".
С други думи, след общо три официални мача начело на националния, Дерменджиев вече виси на косъм. Господа ръководителите ще обмислят да го сменят. Дали са очаквали той мигновено да превърне отбора в машина за победи? Или са го назначили само за баража с унгарците?
После пред журналистите излезе другият вицепрезидент Атанас Фурнаджиев и надви по неадекватност даже коментатора на мача Петър Василев.
"Доминик Янков, Йомов и Десподов трябваше да са титуляри", изтърси Фурнаджиев, чиято бакалавърска степен по "Счетоводство и контрол" и магистратурата по външна търговия очевидно му дават експертиза в областта на футболното треньорство.
Явно му предоставят и детайлна информация за спортната форма на повиканите от Георги Дерменджиев футболисти, за избраната от селекционера тактика, дават му и познания кои от играчите са най-подходящи да изпълнят съответните тактически задачи.
Образованието на Фурнаджиев обаче не му беше достатъчно, за да успее да обясни в телевизионното си участие по bTV вчера как се е стигнало до тази случайност БФС да настанява юношески отбори в неговите хотели и тези на Йордан Лечков.
Тезата на Фурнаджиев е, че само е инвестирал в хотела "Белведере Холидей Клуб" в Банско, но всъщност не е негов собственик.
Дали е достойно, дали е морално, вече няма значение - случаят е отпреди няколко години, а държавните пари, спуснати от Спортното министерство за подготовка на млади футболисти, отдавна са усвоени. Който взел, взел.
Много добре знаем какви хора са начело на българския футбол. Хора, които насъбраха дълги години опит като апаратчици в БФС и по едно съвпадение, през същите тези години българският футбол се пързаляше бясно по нанадолнището.
Когато Борислав Михайлов подаде оставка преди една година, апаратчиците под него останаха по местата си. Уж само до конгреса за нов президент, но такъв явно няма да се проведе скоро - последно го насрочиха за декември, с надеждата пандемията да го отложи за следващата година.
Дотогава коронакризата ще удължава сладкото безвремие в БФС. Всеизвестно е, че вицепрезидентите всякак протакат провеждането на конгрес и плетат схеми как да задържат властта в централата и след изборите.
А перспективата тлъстият бюджет на БФС да остане в техни ръце обрича българския футбол, обрича и талантливите играчи на България, към които Фурнаджиев демонстрира фалшива загриженост.
Костадинов си е харесал президентския стол, макар да не го признава, и още преди няколко месеца задвижи предизборната си кампания с поредица от брифинги за симулиране на активност. Затова не пропуска да се появи пред камерите, докато изпълняващият длъжността президент Михаил Касабов няма подобни амбиции.
Проблемът е, че колкото повече Костадинов говори, толкова повече се компрометира.
Тези хора достатъчно пъти са разяснявали, че не виждат никаква вина в себе си за състоянието на футбола ни, не виждат и причина да помръдват от комфортните си постове. Тяхната ценностна система не включва поемането на каквато и да е отговорност. Те могат до утре да обясняват, че футболният съюз не носи отговорност за корупционните скандали, съдийските безобразия, черното тото, състоянието на школите и липсата на футболни кадри.
Както беше казал отговорникът за националния отбор Йордан Лечков в поредния си изблик на арогантност, БФС всъщност няма вина за състоянието на националния отбор, тъй като е просто "регулатор".
За тези хора Футболният съюз е един вид туроператор с многомилионен бюджет, чиято основна функция е да превози националните гарнитури и да ги настани в хотелите на вицепрезидентите.
Същевременно, босовете обожават да назначават и свалят селекционери и да им редят съставите, но естествено, без да носят отговорност за последиците.
Затова, ако търсите причини за приближаването на България до футболните джуджета на Европа, не ги търсете в Дерменджиев, в увисването на защитата при статични положения, в унгарците, съдията или ВАР. Вижте нивото на хората, от които се очаква да управляват футбола и вижте колко си приличат с тези, които управляват страната.
Но докато по едните вече летят яйца на всяко публично събитие, другите продължават да властват безметежно и при всички провали да са напълно невинни.
Не е ли време за едно народно въстание и във футбола?
