В момента Манчестър Сити е без съмнение най-добрият отбор в Европа, а съответно и в света.
Този факт няма да се промени, каквото и да се случи във финала на Шампионската лига срещу Интер на 10 юни.
Колко страховит е Сити усетиха на свой гръб играчите на Реал Мадрид - те бяха разгромени с 4:0 в полуфиналния реванш, определян като сблъсък на гиганти.
Но никой не иска да бъде запомнен като най-силния отбор, който не е успял да вдигне европейската купа. Така че на "гражданите" им остава една последна стъпка, а в Интер ще трябва да са готови за най-тежкия двубой в своя живот, когато се изправят срещу фаворита в мача за трофея.
Сити вече доказа силата си, но до края на сезона ще се стреми към нещо повече - към спортното безсмъртие.
Не бива да забравяме, че клубът все още е обвиняем за 115 нарушения на правилата на Висшата лига между 2009 и 2018 г., затова след време историята може да разглежда постиженията на този отбор в съвсем различна светлина.
Но за момента можем да съдим Сити само по това, което показва на терена. А показаното срещу Реал няма как да не заслужи суперлативи - шампионите на Европа бяха детронирани с брутална доминация във всяка точка от игрището.
За отбор от калибъра на Реал Мадрид това беше неочаквано по мащабите си унижение, изравнило най-тежката загуба на тима в Шампионската лига (0:4 срещу Ливърпул през 2009 г.).
В сряда вечерта всеки един футболист в синя фланелка имаше превъзходство над своя опонент и беше изпълнен с решимост да се реваншира за отпадането от същия съперник в същата фаза през миналата година.
Мачът приличаше на боксов сблъсък, в който шампионът в тежка категория размазва претендент без реални шансове за съпротива.
Точно толкова безпомощен беше тим №1 в историята на надпреварата срещу почти перфектните Бернардо Силва, Родри, Кайл Уокър, Джон Стоунс, Рубен Диаш, Кевин Де Бройне, Джак Грийлиш.
Напоследък няма отбор, който да се мери с Манчестър Сити и нищо чудно, че играчите на Гуардиола спечелиха 19 от последните си 23 мача (а в другите 4 завършиха наравно).
Сега са им нужни само три победи в три различни турнира за постигане на мечтания требъл, останал толкова дълго нещо непостижимо в английския футбол.
Разбира се, във футбола сме виждали всякакви изненади и Интер може да поднесе една от големите исторически сензации, ако някак излъже Сити на стадион "Ататюрк" през следващия месец.
Но и тогава едва ли някой ще повярва, че тимът на Симоне Индзаги е по-добър от този на Гуардиола - просто ще го е преодолял в един конкретен мач и така ще си е заслужил купата. Но силата на Сити ще си остане безспорна.
Може и да звучи твърде опростено, но на практика Гуардиола вече изпълни целта, заради която беше назначен на "Етихад".
През 2016 г. собствениците от Абу Даби привлякоха най-добрия мениджър, за да превърне Сити в най-силния отбор в Европа и в света.
Днес това е факт, дори босовете да не искат да го признаят, преди да видят трофея от Шампионската лига във витрината си.
Пеп вече загуби един финал в турнира, когато преди две години беше победен от Челси, но днес води един още по-внушителен състав, който едва ли ще се размине с голямата цел и този път.
"Финал срещу италиански съперник не е най-добрият подарък", каза Гуардиола след разгрома над Реал.
"Интер е способен да се бори. Нашата победа ще ни донесе много комплименти, но трябва да се подготвим психически. Когато достигнеш финала в Шампионската лига е редно да празнуваш. За съжаление, няма да имаме време за това, тъй като в неделя можем да спечелим Висшата лига. Утре ще бъдем със семействата си и после ще се подготвим за неделя", допълни каталунецът.
Каквото и да говори Пеп, няма съмнение, че Сити отново ще бъде шампион на Англия, защото се нуждае от само три точки в оставащите три кръга, за да грабне трета поредна титла.
Манчестър Юнайтед - единственият английски тим, постигал требъл досега - стои на пътя на Сити във финала за Купата на Англия, който предстои на 3 юни.
Няма да е изненада, ако победният ход на "гражданите" продължи до финала на Шампионската лига и в такъв случай крайният успех там ще изглежда още по-неизбежен.
Каквото и да се случи оттук нататък, гръмкото 4:0 срещу Реал ще бъде запомнено като един от най-впечатляващите мачове под ръководството на Гуардиола.
Това беше може би най-доминантното представяне в сблъсък от такъв ранг, откакто Барселона на Гуардиола разруши Манчестър Юнайтед във финала през 2011 г.
Впрочем онзи финал беше моментът, когато легендарната Барса на Пеп беше в своя пик и Меси, Шави и Иниеста развъртяха Юнайтед с "въртележка от пасове", както после я определи сър Алекс Фъргюсън.
Каталунците бяха толкова добри, че Юнайтед изобщо не можеше да стигне до топката.
Ситуацията на Реал Мадрид снощи беше сходна, особено в първите 23 минути, когато Сити не отпусна газта, докато не поведе в резултата.
Дори когато по-късно гостите привидно получаваха възможност да покажат какво могат, техните съперници бяха по-бързи, по-съобразителни, по-настойчиви.
През първото полувреме Винисиус Жуниор опита да надбяга Кайл Уокър и може би си мислеше, че има предимство, но защитникът го неутрализира с бързината и мощта си.
Най-острият играч на Реал изглеждаше сащисан и, обръщайки се към Карло Анчелоти, сякаш каза "Какво повече можех да направя?"
Такива бяха чувствата и при останалите футболисти на "Белия балет". Само Тибо Куртоа имаше право да излезе от терена с усещането, че се е противопоставил на Сити и със сигурност той беше човекът, който спаси Реал от двойно по-унизителен разгром.
Но това беше вечерта на Манчестър Сити. Вече е пределно ясно и че това е техният сезон.
Единственият въпрос е колко точно ще са трофеите накрая.
