Мине се не мине, и Борислав Михайлов се появи в медиите с някоя спорадична инициатива. Не, този път не е нито танцувална, нито му е прилошало на някоя международна конференция. Става въпрос за чисто футболна - откриване на терен. Даже цели три - и трите в софийско.
Новината е прекрасна, имайки предвид сериозно липсващата инфраструктура за любителски спорт в България. Изниква обаче въпросът дали точно президентът на Българския футболен съюз, в компанията на своето вице - Емил Костадионов, трябва да открива съоръжение от подобен калибър, или по примера на един друг достолепен лидер, задържал се 12 години начело на държавата и който откриваше квартални кръгови и закърпени дупи по междуселски пътища със същия замах, не свикнахме с тази тенденция.
Всичко е изготвено по изпитаната рецепта - момичета в носии, менчета с вода за подливане, рязане на лентички, освещавания, поръсени главици и прекръстващи се местни функционери. И задължителните снимки за спомен с деца, доведени от предоволните си треньори и родители - и те да потвърдят колко хубаво прави чичко президент.
А той, мултифункционален - с едната ръка открива терени, а с другата - обръща се и посочва причината защо не сме се класирали на голямо първенство вече 18 години. Големият проблем на българския футбол в този период се оказа подмладяването.
Това пусто подмладяване, което "яде главата" на селекционер след селекционер, а хората в БФС пробват и пробват "всичко възможно", по думите на Михайлов, но то все не става и не става. Не стана ясно дали говори за подмладяването, или за нищоставането с националния отбор, като цяло.
Т.нар. ни "лъвове" нямат победа почти година, но сега идва перфектната възможност за това - домакини сме на Гибралтар, отново в Разград, може би за да не срамим "Васил Левски", кой знае. Не за контрола, а за напълно истински мач от нашата група 4 на Лига С в Лигата на нациите. Ако сте забравили, нивото ни вече падна до това на Гибралтар и не само да сме в една група, а да не можем да ги бием като гости след 1:1 през юни.
Но ние и Грузия, и Северна Македония не успяхме да бием. В последните световни квалификации ни би и Литва - не на баскетбол или на нещо друго, а на футбол. Само Гибралтар да беше.
В светлината на всичко това Боби Михайлов и компания си пишат отлични оценки, свикват и разпускат конгреси, измислят процедурна врътка след процедурна врътка, сакън някой да не разбута статуквото. А националния отбор - подмладяването го ял. Нали футболистите имат къде да спят, по Данчо Лечков, какво повече искат?
Докато Михайлов открива игрища за мини футбол, в съседните ни страни се построиха и реновираха десетки стадиони. Още в началото на века Турция и Гърция приеха финали в Шампионската лига. Северна Македония успя да направи стадион, достоен за домакин на финал за Суперкупата на УЕФА.
Междувременно в "първата" ни лига половината отбори играят или на "Васил Левски", или на тренировъчноподобни съоръжения, защото нямат годни стадиони дори за родните стандарти.
Михайлов вика още, да не се косим за провалената контрола с Аржентина. Нямало достатъчно дати на ФИФА да я изиграем, но "догодина има сто години футбол в България и ще има големи празненства", обеща Боби. Даже се закани, че ще търси шанс за контрола с Германия. Да не се окаже накрая, че отново ще опрем до нашите приятели от Гибралтар?
Христо Стоичков му го каза още преди десетина години, изнервен от съдийството в един мач на Литекс - Боби Михайлов ще остане единственият президент в най-новата история на БФС, който не е ходил с националния отбор на голямо първенство.
Думите на Камата се превърнаха в пророчески. А тогава все още каляската бе дърпана от "трите коня" и тук-таме биехме я Белгия (бронзови медалисти от Мондиал 2018), я Хърватия (финалист от Мондиал 2018), я Нидерландия (финалист от Мондиал 2010). Сега разликите с тези отбори са непреодолимо големи.
И така, след 17-годишно президентство, чийто край все още не се вижда, Михайлов остава без голямо първенство като шеф на БФС. Ама пък и кой ли го интересува вече, гледайки броя на феновете по мачовете на националите на "Васил Левски". Може пък и това да е целта, кой знае? Важното е подмладяване да има. Само да не е по върховете на футболната ни централа.
