"Това е футболът... Трябва да си научим урока... Започнахме добре, но те ни вкараха с единствения си точен удар... Сега не е моментът да се сочим с пръст... Бяхме на един удар от успеха тази вечер."
Само дето Солскяер не каза, че играят мач за мач. Сякаш се усети, че това е последният им за този сезон. Мач, в който бяха тотални фаворити, но се провалиха. И този път феновете не искат да чуват оправдания и анализи в стил българското първенство.
Юнайтед започнал добре. Спорно. Сигурното е, че отново се прояви слабостта на отбора да допуска първи гол. Докато това може и да се допуска в английското първенство, във финал е много по-трудно да обърнеш резултата.
С играта си в началото на второто полувреме обаче "червените дяволи" дадоха надежди на феновете си, че се задава още един паметен обрат. Но след вихрените първи няколко минути след почивката и изравнителния гол на Единсон Кавани апатията отново настъпи на терена.
Голът на уругваеца бе и последният точен удар на англичаните до дузпите. Това е напълно недопустимо за клуб от ранга на Юнайтед, още повече срещу тим, който завърши седми в Ла Лига.
Унай Емери е специалист във финалите в Лига Европа и в турнира, като цяло. Доказвал го е с трите последователни триумфа със Севиля; доказа го и тази година, извеждайки Виляреал до трофея, без да допусне нито една загуба през целия сезон.
Истината обаче е, че големият виновник за крайния изход от двубоя се казва Оле Гунар Солскяер. Въпреки че излезе в привидно доста нападателна схема с Кавани, Маркъс Рашфорд, Мейсън Грийнууд и Бруно Фернандеш в предни позиции, още от първата минута си пролича, че нещо в тактиката куца.
Юнайтед започна изключително нервно двубоя, колкото и Оле да ни убеждава, че началото е било добро. И двата отбора грешаха много в пасовете си и губеха често топката. С напредване на времето нещата малко се подобриха, но отново не се виждаше как Юнайтед ще вкара един, камо ли два гола.
Все пак попадение за "червените дяволи" падна след щастлив рикошет и разбъркване в наказателното поле, но след това отново се видя познатата безидейност на Солскяер. Несериозно е първата ти смяна да бъде в стотната минута, а всички останали да си ги пазиш за дузпите. Голям страх цареше край тъч линията. Ако не искаш всичко да се решава от един удар от бялата точка, не оставяй нещата да стигнат до "рулетката" на дузпите.
Някои попитаха защо Солскяер не е пуснал Дийн Хендерсън вместо Давид де Хеа за дузпите. Няма гаранция, че англичанинът щеше да се справи по-добре, но една такава промяна поне щеше да покаже, че Оле има топки и че е готов да направи всичко за победата.
Жалко е, че последното действие с екипа на Юнайтед за Де Хеа може да е изпусната дузпа, която коства трофей. Психическата настройка на испанския вратар не е напълно наред още от световното първенство през 2018-а. Нещо се случи в Русия и оттогава Де Хеа не е същият.
"Червените дяволи" се нуждаят от нов вратар и поне засега не изглежда Хендерсън да бъде този човек. Дийн все още е несигурен, а ако Юнайтед иска да се бори за нещо повече от второто място в Англия и за трофея в Шампионската лига, а не в Лига Европа, ще му трябва вратар от световна класа.
Подобрения трябват и в защитата, която за пореден път се пропука. И, не, не е заради липсата на Хари Магуайър. И с титулярния капитан в състава Юнайтед често допускаше първия гол.
Като че ли, Кавани беше единственият светъл лъч във финала, след като и Рашфорд, и Фернандеш, и Грийнууд разочароваха. Пол Погба започна силно, пресичаше пасове и се бореше за всяка топка, но по едно време и той се умори. Отново липсваше креативната фигура срещу добре подреден отбор и се разчиташе на едните центрирания на Люк Шоу, защото за пореден път се видя и че Юнайтед има защитник в лицето на Аарън-Уан Бисака, но далеч не и качествен уинг-бек.
Пролича си за пореден път, че Солскяер няма План Б. Когато Юнайтед не може да разчита на бързината на Рашфорд, на дупките в противниковата защита; когато не може да стигне до наказателното поле, където някой да падне за дузпа и Бруно да я вкара, "червените дяволи" нямат резервен план как да действат.
А това срещу, с всичките извинения, второразреден отбор като Виляреал. В състава на Унай Емери "блестяха" имена като на 35-годишния Раул Албиол, на изпадналия с Уотфорд Етиен Капу, на 34-годишния Карлос Бака, който има, всичко на всичко, пет гола в Ла Лига този сезон. Там са още неуспелият в Арсенал Франсис Коклен, провалилият се в Ливърпул Алберто Морено и Пако Алкасер, който след единия си фантастичен сезон с Борусия Дортмунд се върна отново на посредственото си ниво.
Тук обаче дойде ролята на Емери, който от тези момчета сглоби отбор, който да стигне до трофея. В същото време Солскяер остана с пръст в уста с многомилионната си селекция. Само за четворката в защита и Пол Погба бяха похарчени почти 300 милиона евро през годините. И пак нищо.
Собствениците също имат огромна вина за това къде се намира клубът в момента. И докато съставът може и да не е способен да се бори със селекцията на Манчестър Сити за титлата във Висшата лига, поне можеше да покаже, че може да победи седмия в Испания и да спечели един трофей - е така, да зарадва феновете, които този път, колкото и малко, присъстваха и на стадиона.
След две години и половина начело Солскяер продължава да не може да спечели трофей. В същото време, Луис ван Гаал и Жозе Моуриньо бяха изгонени по-бързо, въпреки че и двамата донесоха трофеи. С португалеца Юнайтед дори записа дубъл.
През февруари Оле навърши 48 и вече не може да се смята за новак в треньорската професия, в която има вече над десет години опит. Никой не знае какво ще се случи в бъдеще, но е ясно, че поне на този етап Солскяер не е точният човек за Юнайтед.
Норвежецът пропусна златен шанс да покаже, че с него тимът може не само да забавлява с играта си, но и да печели трофеи. Вместо това феновете отново чуха редовните извинения. Оправданията вече не вървят. Трябва промяна, и то веднага, за да не гледаме още един нулев сезон на "Олд Трафорд".
