Класирането не лъже - този Ливърпул е средняшки отбор. Тимът на Юрген Клоп се намира на десетата позиция и е там благодарение само на по-добрата си голова разлика от останалите отбори, които са с по десет точки. Ако не беше разгромът с 9:0 срещу Борнемут, мърсисайдци щяха да се намират във втората половина от таблицата и с негативна голова разлика.
Причините за това са много, а поправянето на проблемите ще бъде може би най-тежката задача в кариерата на Клоп досега.
Една от тях е липсата на блясъка, с който играеше Мохамед Салах в предишните сезон. Формата на египтянина върви все по-надолу, а срещу Арсенал на "Емирейтс" изглеждаше като свободен електрон, движещ се без чувство за посока и усет за тактика и стила на игра. Фараона все още е само на 30, което означава, че има още няколко години на топ ниво пред себе си, заради което и от Ливърпул го наградиха с нов договор през лятото, но Мо просто не е същият след загубата във финала на Шампионската лига от Реал Мадрид в Париж.
Друга голяма звезда, която не е на себе си от началото на сезона, е Върджил ван Дайк. Холандецът закъснява с изтеглянето си при положения за изкуствена засада и изглежда бавен при затваряне на противници за блокиране на ударите им. Това бяха двата основни стълба в играта на Ливърпул в последните години, а сега именно те поддават.
Някак си и двамата изглеждаха като футболисти от по-старо поколение, изправени срещу младата генерация играчи на Микел Артета и Арсенал.
Междувременно проблемите на Трент Александър-Арнолд в защита стават все по-големи и може би не е далеч моментът, в който, по подобие на Гарет Бейл, английският бек ще бъде преместен по-напред по терена, за да се концентрира единствено върху атакуващата фаза на играта.
Вярно е, че Ливърпул не разполага с финансите на Манчестър Сити, но неспособността да се постигне широчина в състава е недопустима. Джо Гомес е тотално неспособен да замести ТАА, докато играчи като Къртис Джоунс не отговарят на очакванията.
Липсата на Садио Мане е повече от осезаема - както в атакуващ, така и в защитен план. Сенегалецът беше идеалният черноработник на Клоп, но в крайна сметка "червените" прецениха, че Салах е по-важен за клуба от него. Оттогава отборът изгуби баланса си. Засега нито Диого Жота, нито Луис Диас могат да заместят напълно Мане.
Жоржиньо Вайналдум - още един изпуснат и незаменен, също много липсва на Ливърпул. Холандецът пасваше перфектно на тактиката на Клоп с енергичността си, която се показваше не само в дефанзивен план, но и при организирането на контраатаки.
Срещу Арсенал Клоп излезе с четирима атакуващи футболисти, което остави Тиаго Алкантара и Джордан Хендерсън оголени. В предишни години Ливърпул не мислеше толкова много за защитата, защото знаеше, че може да компенсира в нападение. Сега ситуацията се обърна на 180 градуса - колкото и добре да играят "червените", все допускат един гол в повече, който им коства точки.
Дарвин Нунес показва проблясъци на това, което можем да очакваме от него, но ако Клоп иска да играе с трима атакуващи зад него (Салах, Диас и Жота), Тиаго ще трябва да бъде жертван, а до Хендерсън ще трябва да застане някой по-дефанзивно ориентиран като Фабиньо.
Клоп направи невероятни неща в последните седем години, но сега изглежда в криза, която трудно ще бъде преодоляна, без да бъдат направени драстични промени. Единственият начин да се справи с проблемите е да се изправи лице в лице с тях, а не да им обръща гръб, както направи при дузпата на Букайо Сака в неделя.
Това бе знак на безпомощност, който играчите и феновете на Ливърпул със сигурност не искат никога повече да виждат. В противен случай кризата само ще се задълбочава още повече.
