Понякога с големите треньори е така - дори когато грешат, се оказват прави.
Тези дни Роберто Манчини изглежда притежава докосването на Мидас и дори привидно съмнителните му решения водят до желания резултат - за да запазят статута на Италия като един от фаворитите на Европейското първенство.
"Скуадра адзура" си осигури място на четвъртфиналите с изстрадана победа с 2:1 над Австрия в напрегнати 120 минути на "Уембли".
За да стигнат до успеха, играчите на Манчини трябваше да се потрудят повече и по-дълго, отколкото във всеки друг момент от невероятната им серия от 31 поредни двубоя без загуба.
Това беше един от тези мачове, които тръгват в лоша посока и тестват не само футболните качества, но и психическата устойчивост, а един по-лабилен тим би се огънал фатално.
В такива случаи се налага на помощ да дойде и късметът, който в събота вечер беше с Италия и Манчини в най-тежкия период, когато всичко можеше да приключи с тежък провал.
Бонучи, Донарума, Жоржиньо и останалите звезди пристигнаха в Лондон след безупречен старт на шампионата, накарал Европа да говори за променения италиански отбор.
Трите уверени победи в групата бяха продължение на една дълга успешна серия и представиха "адзурите" като тим, който от самото начало търси гола, атакува, пресира и мачка съперниците. Нищо общо с изчаквателния и пресметлив стил от миналото.
Италия вкара повече голове от когато и да било в своята история в групи на еврофинали и се очерта като най-впечатляващия състав от цялата групова фаза на Евро 2020.
Мачовете пред собствена публика в Рим обаче приключиха и дойде по-сериозно изпитание, в което грешките вече струват твърде скъпо, а напрежението от ролята на абсолютен фаворит също няма как да не окаже влияние.
В лагера на Италия предчувстваха, че Австрия няма да е лесен противник и това се оказа вярно.
Футболистите на Франко Фода бяха готови да се противопоставят във физически план, да тичат много, да запазят високо ниво на концентрация и да използват всяка възможност за атака.
Все пак първото полувреме беше за Италия и всичко изглеждаше под контрол със сериозната заслуга на Марко Верати в средата на терена, получил титулярно място за сметка на Мануел Локатели.
Гредата на Чиро Имобиле и едно спасяване с крак на Даниел Бахман бяха единствените по-чисти положения пред "адзурите", но голът изглеждаше въпрос на време.
През втората част дойде кризата и Италия показа уязвимост, каквато не бяхме виждали от месеци, а може би и от години. В отбора на Манчини се появи умора, интензивността спадна, Австрия получи възможност да тръгне напред и за малко да се възползва.
Две бяха критичните ситуации, в които ВАР отърва италианците, а и в двете ставаше въпрос за засади от броени сантиметри - първо при гола на Марко Арнаутович, а после при дузпата срещу Лайнер, която за една бройка да бъде отсъдена.
Арнаутович и Лайнер се оказаха малко зад защитата в ситуациите и това спаси Италия от получаване на гол в период от мача, когато нямаше много време за ответна реакция.
Междувременно обаче Манчини извърши ключова двойна смяна, като вкара в игра Локатели и Матео Песина.
Ролята на Песина и за двата гола беше решаваща, както и тази на Федерико Киеза, друг от резервните футболисти, появил се 6 минути преди края на редовното време.
Беше озадачаващо, че Киеза, който направи страхотен сезон в Ювентус, се появи толкова късно в игра, когато Италия очевидно се нуждаеше от неговата искра в атака.
При загуба Манчини щеше да бъде разкъсан за забавянето на тази смяна, но сега той е герой, защото в крайна сметка действията му от пейката спечелиха мача за "Скуадрата".
Киеза избухна с гол и асистенция още в първото продължение - попадението му беше връх на индивидуалното майсторство, а асистенцията показа борбеността и духа, необходими за успех на такъв форум.
Песина пък отбеляза победния гол във втори пореден мач и може би дори си заслужи титулярно място в четвъртфинала заедно с Киеза.
За предстоящия двубой селекционерът ще има да взима големи решения за състава, но класата на футболистите, тяхната вяра и моментен импулс са такива, че Манчини трудно може да сгреши, независимо на кого се довери.
31 мача без загуба, 12-та поредна победа (макар и в продълженията) и общо 1169 минути без допуснат гол (рекорд за страната), преди попадението на Калайджич във вратата на Донарума - статистиката на тази Италия казва много, но по-важното е, че това не беше мачът на "адзурите" и въпреки това те го спечелиха.
В такива турнири шампионът обикновено има поне по един "мач на оцеляването", когато футболът му не е на ниво и въпреки това той намира път към победата.
Самият Роберто Манчини няма как да не е наясно какво голямо изпитание беше преодоляно. След срещата той заяви, че очаква четвъртфиналът срещу Белгия или Португалия да бъде по-лесен от осминафинала.
Предстои среща с различен тип противник от тези, срещу които Италия се изправяше през победната си серия досега.
Но "Скуадра адзура" се намира в етап, в който може да победи всеки - и след като оцеля срещу Австрия, най-вероятно ще стане още по-силна от преди.
