"Мислех, че ще играем до полунощ". И ние мислехме така, Маурисио. Каза го Почетино след 4:1 за Челси на стадиона на Тотнъм в понеделник вечер.
Мачът започва в 20 ч местно време и завърши след 22, след като общо 21 минути допълнително време бяха добавени към двете полувремена. И най-лошото е, че ако се спазваха педантично правилата, трябваше да са поне два пъти повече.
Оказа се, че това е мачът в историята на Висшата лига с най-кратко игрово време - такова, в което топката е била в игрището и "жива". Ако искате да сме съвсем точни - в 43% от времето. Или в малко над 47 минути общо от 111. За 25 години, откакто този показател изобщо се измерва и записва, това е най-ниската точка според него.
Тотнъм - Челси е нов вододелен момент в сезон, който изглежда ще промени отношението към VAR поне на Острова. Висшата лига има огромен проблем с видеоасистент реферирането на мачове. Или по-скоро - цял куп проблеми, като крайният резултат е, че виждаме бавното убиване на всички онези ценности, които карат хората да харесват английския футбол. Има ли нужда да ги изброяваме?
Няма друго място, където мачовете се играят със "сто километра в час", а на терена се случват такива неща и с такава бясна динамика, че често докато повтарят спасяване на вратаря, топката вече е пред другата врата и колегата му прави такова.
Ето така започна в понеделник и Тотнъм - Челси. И обещаваше да е един от най-зрелищните мачове на сезона, защото темпото бе бясно, Тотнъм вкара един, че и два гола, но вторият бе отменен заради засада. После Челси вкара един, а получи и дузпа, а след това... всичко се промени.
Зрелището пак го имаше, седмица вече се говори за него.
Но box office забавлението не е атаките, ударите, невероятната динамика и двуострият характер на типичния английски мач. А VAR. Това е шоуто. Или по-точно - това чудо с технологиите открадна шоуто.
През първото полувреме имаше ДЕВЕТ намеси на системата. Девет. Някъде основателни, за да се види дали няма грешка. Другаде безумни, защото се виждаше с първо повторение и без нужда от пиксилизирано зуумване, какво точно трябва да е решението. Това бе абсурден футбол - атака на свръхзвукова скорост на Тотнъм, отбита топка, контра на Челси в лудо темпо... И спиране на играта. Гледане на стоп кадри. Забавен каданс - влизането на Удоджи за червен картон ли е? "Прекомерна сила" приложена ли е? Краката ниско долу ли са, опасно ли е за здравето? Един куп уточняващи въпроси, които противоречат със здравия разум на всеки, който е играл футбол на каквото и да е ниво.
В това време 70 000 реват от трибуните и си искат екшъна.
Това е лондонско дерби, трябва да има единоборства, атаки, удари и съперникът да бъде "изяден". Вместо това играчите седят около центъра и чакат на огромните екрани да се появи надпис с решението на VAR. Треньорите се споглеждат на скамейката и търсят отговори в таблетите със заредените повторения на ситуациите.
Беше толкова дразнещо, че ти се приисква да спреш телевизора. Това е бавното убийство на най-живите и съществени части от играта в Англия, в която са влюбени милиони по света. Английският футбол е тръпка, екшън, динамика, емоции и непредвидимост.
Спонтанността е убита от момента на влизане на VAR, като до голяма степен това важи не само за Англия. Вкарваш гол и чакаш. Да не би да има нещо нередно.
Динамиката - тя е блокирана от постоянните, досадни и тягостно дълги спирания. И донякъде тръпката от единоборствата, ударите, головете и спасяванията, са заменени от стопкадри на това къде попадат бутоните на играча Х, в засада ли са шортите на футболиста Y и какво ли още не.
А, ако погледнем по-генерално, всичко това ни се обяснява и поднася като "опит за изчистване на грешките и търсене на перфектните отсъждания". Лъжа. И утопия. Съвършени решения във футбола няма, нито напълно точни такива. Никой не може да каже със стопроцентова сигурност излезе ли топката преди гола на Нюкасъл срещу Арсенал.
Споровете за това дали е в засада Гордън при същия гол също разделят мненията. И това е част от чара на футбола. Да, горе-долу всички сме на мнение, че имаше фаул срещу Салиба, ако говорим пак за конкретната и предизвикала скандали ситуация. Но и там пък видео системата не е на нашето мнение.
VAR е в сила, за да изчисти явните неща. "Явните и очевидни" грешки. Досаден термин, който вече ненавиждаме, но все пак тях технологията наистина трябва да изчисти. А вместо това тя не може да даде кураж на рефера на изгони Ковачич от Сити срещу Арсенал, например. Не вижда или не иска да види симулацията на играч на Нюкасъл за дузпа срещу Уулвс, а от нея става гол. Да не говорим, че обърква лесно решение като при гола на Диас за Ливърпул срещу Тотнъм.
И щом един служител не може да свърши дори елементарните си задължения изрядно и акуратно, как очакваме да е прецизен, когато го натоварим с по-сложни и изискващи задачи?
