Още сме в месец август и не сме отмили за постоянно пясъка от дрехи и кожа, но във футбола на България се усеща нещо, което спокойно може да бъде наречено Коледно настроение.
И с това не опитваме да ви убедим, че у нас не са идвали далеч по-големи отбори от Айнтрахт и Аякс.
Просто обръщаме внимание, че това обикновено не се случва още в предварителните кръгове на евротурнирите. И - а това вероятно е най-важният детайл - този път сякаш се случва напук на логиката и очакванията, както и на черните прогнози.
А те не бяха никак високи и към Левски, и към Лудогорец, че и към останалите български отбори на старта на сезона.
Ако преровим заглавията на "черните хроники", с които бяха пълни материалите около "сините" през юни и юли, ще се уверим в това. "Нито един нов играч", "Треньор, който изкара 11 мача при миналия си престой на "Герена", "Криза и война фенове-ръководство", както и продължаващата вече месеци мантра, че реално след оттеглянето на Мъри Стоилов - потоп.
Оказва се, че отборът на Левски - и това се дължи, естествено, и на Мъри Стоилов, е много добре подготвен, задружен, сработен и знаещ какво иска от мачовете си, вече под ръководството на Николай Костов.
Пребори се с Шкупи, което би следвало да е очаквано, но след това от позицията на пълена утсайдер елиминира израелците от Беер Шева. И то -елиминира си ги с игра, а не с дебнене, надхитряне и късмет. Левски си заслужи плейофа с Айнтрахт и пълния стадион за този мач.
И изведнъж полюсът на настроенията и писанията около "сините" се смени на 180 градуса.
Отписан преди месец, сега той е мощно подкрепян от 15 000 на "Герена" и си извоюва правото да иде във Франкфурт срещу тим, който е сред най-сериозните и постоянни в последните години на европейската сцена, извън Шампионската лига.
Подобна е ситуацията около Лудогорец. Ако не същата, със сигурност с много сходства.
Тимът се дотътри някак до титлата (нетипично за последните години) и бе видно, че това не е отборът с Моци, Марселиньо, Кешерю и още такива герои, които доминираха с лекота у нас. Лятната селекция не беше нещо изумително, а и мина под знака на постоянния въпрос "отива ли си Десподов".
Мнозина предричаха европейски провал и детронация у нас на отбора от Разград, особено след кошмарното 0:2 в Косово от Балкани на старта. Постът на Петев не бе под въпрос, а - ако четете медиите у нас, той направи си беше сменен.
Но ето - 5:1 срещу Астана върна лентата към времената на елиминиране на Лацио, на битки с Ливърпул, на погрома над ЦСКА (Москва).
Тоест - предварителните прогнози се оказаха в твърде черни краски и за двата ни представителя в Европа.
Отделна тема е как седят нещата при ЦСКА, при ЦСКА 1948 и другите конкурентни отбори на върха в първенството. Те си имат техните проблеми.
За момента важно е, че България ще види още през август отбори, които принципно сме свикнали да чакаме в по-студените месеци, ако изобщо ги дочакаме. Аякс не е идвал у нас от есента на 1977 г., когато треньорът Костов е бил на 14.
През 70-те великият тим от Амстердам цели четири пъти гастролира в София - по два пъти срещу ЦСКА и Левски. Сега ще види и Разград, а и той ще го види. А да ти дойде на гости институцията с култов статут, облечена в червено-бялото райе... това е гордост.
Българският футбол няма да стане изведнъж по-силен, първенството няма да изглежда по-цветно, а страстите да изминат крачки по посока европейско поведение, с тези мачове.
Но Левски - Айнтрахт и Лудогорец - Аякс са празник, който мнозина не чакаха преди месец. И ако тогава някой ни бе предложил да гледаме два наши отбора в плейофите срещу славния Аякс и един от силните отбори в Бундеслигата, щяхме да го приемем за секунда като сделка.
Нещо като августовска Коледа за футбола ни.
Нека просто да я изживеем, да видим къде сме на терена, да напълним два стадиона и - каквото стане.
После ще имаме достатъчно време да се върнем пак към взаимните обвинения, оплакванията от съдии, калните терени, отложените мачове и "шушу-мушу" схемите, които са наше футболно ежедневие.