В края на миналото десетилетие и у нас пристигна симпатично-глуповатата телевизионна игра "Това го знае всяко хлапе". Класните ръководители Иван и Андрей се правеха на строги, но форматът на шоуто позволяваше опции от рода на "препиши" и "надникни".
И най-слабият ученик обаче не се нуждае от "пищов", за да изпълни една дебела тетрадка с дребен почерк с причините, поради които няма как Наско Сираков да стане изпълнителен директор на ЦСКА.
На първи план излиза чисто футболната неприязън между двете страни. Всичко червено, което мърда, не може да понася Сираков, а на легендарния голмайстор му се повдига като види "Армията" дори от самолет.
Не Гриша Ганчев, с когото наистина ги свързва приятелство, а Илияна Раева да е собственик на ЦСКА, Наско не би приел пост в клуба.
Не и той, който цял живот е градил и поддържал репутацията на непреклонен характер и горд дух.
Не и тази особена порода вълк, който не мени нито нрава, нито козината си, която е орисана да е в синьото на Левски.
Цвят, който не може да бъде отмит нито от моментната обстановка, нито от това кои са силните хора в клуба и какви са отношенията им.
Батков, Тонев, Русев... Такива като тях идват и си отиват безвъзвратно. А Наско винаги е там. Даже без кракът му да стъпва, Сираков се чувства и се усеща на "Герена".
Най-силно е присъствието му, когато стадионът е пълен, защото той е частица от сърцето на всеки истински левскар.
А истинските левскари нямат място в ЦСКА. Не са желани, но най-вече - нямат желание.
Ще предаде ли Наско тези, които го боготворят? Ще направи ли най-голямата глупост в живота си не на 22-23, когато почти всичко може да се прости, а месеци преди да навърши 55?
Може, но в друг живот и в друг свят, в който Волен Сидеров ще е председател на Хелзинкския комитет, Фики Стораро ще вземе Нобелова награда за литература по подобие на Боб Дилън, а Христо Стоичков ще е президент на Левски.
Така де, нали Наско ще е директор на "Армията".
