Не винаги позоваването на историята и минали събития може да ти помогне да защитиш тезата си. Звучи сухарско, но е вярно. Типични примери от действителността - колкото искаше. Валери Божинов и чешки журналисти изпълняват тази рецепта идеално.
Божинов, който напоследък пак нашумя из родните медии, извади на бял свят при едно от телевизионните си гостувания конспиративната теория, че съдиите режели националния отбор на България заради ноемврийския успех на Емил Костадинов и компания през 1993, който прати националния ни отбор на световното първенство в САЩ. И мнозина се хванаха за тази глупост, без да отчитат, че за изминалите почти 20 години Франция успя да постигне всичко във футбола и тази тема е отдавна забравена. Сами ние си вярваме, че сме уплашили една истинска футболна сила, като сме нанесли тежък удар на французите, от който те едва ли не още не са се възстановили. Не е вярно - възстановиха се, при това отдавна, още за 1998, ама Божинов и апологетите му явно не внимават.
И другото - днес чешките медии с радост припомнят онова 6:0 срещу България преди 11 години - тогава селекцията на Стойчо Младенов наистина беше разгромена от домакините в Прага. Но това е само един мач. Тези, които са играли в него сигурно го помнят, но какво от това. Днес играчите са други, да се надяваме поне, че имат малко манталитет на победители.
Историческите справки и тенденциите, наложени през годините имат значение за медиите и звучат добре в ефир, но на терена нещата стоят по-различно - излизат два отбора по 11 човека (единият скоро остава с 10 ако в него има човек на име Бандаловски) и се борят за победата. По-добрият обикновено печели, без значение какво е историческото му наследство в този двубой. Нали?
Така че, да не изпадаме в сантиментални глупости - Франция е забравила „кошмара Костадинов", а ние също не трябва да се плашим от призраците отпреди 11 години. Сега имаме нов шанс за успех.