Когато в края на юни 1914 г. сръбският националист Гаврило Принцип застрелва в Сараево австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София, мирът на Стария континент сериозно е разклатен, но напук на популярното схващане убийствата не са непосредствената причина за началото на Първата световна война.
Поводът за избухването на най-кървавия конфликт в историята на човечеството дотогава всъщност става ултиматумът от 10 точки, който Австро-Унгария поставя на Сърбия няколко дни по-късно. Условията на империята на практика са неизпълними: Хабсбургите настояват за директно вмешателство във вътрешното управление на сръбската държава.
Сърбите отказват да приемат условието за пряко влияние върху разследването на атентата, но се съгласяват с всички останали искания (което само по себе си е почти безпрецедентно). Въпреки това Австро-Унгария не е доволна. Още преди да получи официалния отговор от Белград, Виена вече се готви за война; някои от другите могъщи европейски столици активно я поддържат, че и подстрекават... Крайният резултат са погубени поне 10 милиона човешки живота.
Тази бърза историческа препратка е полезна, за да заключим, че решението на УЕФА да изхвърли Манчестър Сити от Шампионската лига през следващите два сезона вероятно ще е само първопричината за тежкия конфликт, който се задава. Важните последствия ще са свързани с ответния удар на „гражданите", който без съмнение ще бъде съгласуван с другите суперклубове на континента. И независимо каква ще е реакцията на УЕФА, Сити и останалите грандове ще са готови за радикални действия.
В контекста на модерния футбол това може да означава само едно: процесът по създаването на Суперлига с участието (само) на най-могъщите клубове официално ще бъде задвижен.
Де факто, от няколко години насам УЕФА понася сериозни удари и е в ролята на обслужващ персонал - поне от имиджова гледна точка - спрямо европейските топ-отбори. Десетина от най-богатите клубове на континента вече прекрасно осъзнават могъществото си и знаят, че могат да правят каквото си поискат, а в Нион не смееха да гъкнат от страх да не загубят златната си кокошка - Шампионската лига. Това си беше класически шантаж, макар и завоалиран за широката публика. Ситуацията с прословутия финансов феърплей окончателното показа, че действията и политиката на европейската футболна централа са се превърнали в пълен фарс: УЕФА декларира, че иска да наложи автоматизирана система за борба с всеки, който се смята над закона заради несметното си богатство; в действителност обаче Чеферин и кохортата му не смееха да стрелят по най-едрите риби, а вместо това започнаха гневно да разстрелват всички останали.
Достатъчно е да си спомним какво се случи с доста от българските, а и с други балкански грандове заради смешни (на общоевропейския фон) прегрешения спрямо печалния финансов феърплей. УЕФА стоварваше най-тежкото си възмездие върху най-малко виновните. Те са бедни и беззащитни, но пък са лесната мишена.
В Деня на влюбените обаче се случи нещо безпрецеднтно: падна първата важна глава. Защо се стигна дотам - тепърва ще разберем, но обяснението с разкритията на Football Leaks някак си изглежда плоско. Има нещо доста по-сериозно зад кулисите, което е задвижило тектоничните размествания по върховете на европейския футбол.
Така или иначе важният въпрос е наистина ли УЕФА е готова на открита война? Не се ли страхува, че ще загуби основният източник на огромните си приходи - Шампионската лига? Положителен отговор е възможен само при едно условие: ако в Нион са сигурни, че повечето клубове от топ 10 на континента сега няма да заемат страната на първия отстрелян от тяхната черга. Тактиката на УЕФА може да има само едно логично обяснение: да се разправя поотделно с всеки от могъщите отбори с надеждата, че няма да провокира всеобща революция. Вероятно в Нион смятат, че така в някакъв момент ще успеят да си върнат разклатените позиции.
Честно казано обаче, ако Чеферин и администрацията му наистина възлагат надежди на подобен сценарий, значи са загубили всякаква връзка с реалността. По-достоверно звучи тезата, че ръководителите на европейския футбол просто не виждат правилен ход.
Едно на ръка, че напоследък почти всички топ-клубове на континента по един или друг начин изказаха недоволство от настоящата система в европейския клубен футбол и/или от календара (например на националните отбори, за който отговаря именно УЕФА), а някои директно се обявиха за създаването на Суперлига - затворено общество за футболния каймак. До този момент английските отбори бяха сред малцинството, което бе настроено консервативно спрямо революционните промени, но след саморазправата с едно от лицата на Висшата лига, на Острова няма как да не преосмислят позицията си.
Другият важен момент е, че при сега действащите условия, топ-отборите в Европа са неразривно свързани - самата УЕФА ги обвърза с правила, задължаващи ги постоянно да си обменят футболисти или да прибягват до други хитрости и хватки, за да избягват санкции.
По всичко изглежда, че наказанието на Манчестър Сити не е нищо друго, освен отчаян изстрел по европейския футболен ерцхерцог. Парадоксално, но след 14 февруари 2020 г. позициите на могъщите отбори изглеждат все по-силни - по една проста причина: те вече открито могат да заяват претенциите си и да реализират това, което до момента крояха под масата.
Големите играчи вече няма защо да се крият зад гърба на УЕФА. Сега очакваме само началото на войната.
