През седмицата у нас се състоя едно от най-интересните събития във футболния ни календар за цялата година - но изненадващо не беше нито заплетено дерби, нито дори "скандална" пресконференция, на която поредният капацитет да ни отвори очите колко зле е българският футбол и как той е пределно наясно какво трябва да се направи, за да тръгнат нещата.
За съжаление за това събитие научиха малцина, а присъстващите бяха още по-малко. То се казваше "Ла Лига - испанският футбол и България" и се проведе под патронажа на испанския културен институт Сервантес и Професионалната футболна лига на Испания (или просто Ла Лига).
В рамките на два часа отговорникът на Ла Лига за Източна Европа Диего Санчес презентира концепцията, превърнала испанския клубен футбол в един от най-успешните маркетингови продукти в световния спорт. Просто, ясно и конкретно - сеньор Санчес посочи формулата, която буквално за няколко години успя да изстреля Ла Лига от губещ бизнес в пряк конкурент на английския Премиършип и дори на развлекателни гиганти като HBO или Netflix. И да направи така, че към днешна дата испанският футбол да осигурява около 2 процента от брутния вътрешен продукт на страната.
Малко факти - през 2013 г. дълговете на испанските професионални клубове надхвърлят 600 милиона евро.
Оттогава те стремглаво намаляват и се очаква догодина да са нищожните за местния футбол 50 милиона. В същото време приходите от телевизионни права за същия период са скочили тройно и вече надхвърлят 2 милиарда евро на сезон - едва с около 30 процента по-малко от най-скъпата телевизионна лига в света (английската). Според Диего Санчес към 2019 г. Ла Лига вече ефективно е "второто най-популярно футболно първенство" в абсолютно всяка страна по света. "Първото винаги е местното", уточни той.
Как се е случило всичко това ли? Ключови са два момента. На първо място е строгата финансова дисциплина - всички професионални клубове са били задължени да играят по правилата и да инвестират в инфраструктура и в развитие на школите си.
Вторият и още по-важен пункт е превръщането на испанския футбол в реален конкурент на другите играчи в развекателната индустрия като телевизията, киното, музиката и т.н.
Пет години по-късно Ла Лига е завършен маркетингов продукт, чиято експанзия в световен мащаб вече носи печалби в милиарди. Чрез изключително активна пропаганда в социалните мрежи, чрез изграждането на широка мрежа от фен-клубове из всички континенти и чрез най-различни социални проекти испанският футболен шампионат отдавна е надхвърлил рамките на обикновен спортен турнир - той е културен феномен.
Днес вече е редовна практика Ла Лига дори да субсидира по-малко развити и непопулярни спортове, включително чрез предоставяне на възможност за телевизионно излъчване, с което се вдига нивото на испанския спорт като цяло. Впоследствие тези инвестиции се връщат обратно в испанския футбол - все повече и повече хора, включително деца, се палят по спорта. И така бизнесът процъфтява.
Както подобава, домакините на семинара бяха поканили един от малцината българи, играли по елитните испански терени - Владимир Манчев. И разбира се, както си му е традиция, веднага присъстващите разбраха защо у нас подобни чудеса няма как да се случат.
След като обясни колко прекрасно се е чувствал като футболист на Леванте и как годините в Испания са го променили не само като футболист, но и като човек, от импровизираната трибуна Владо реши използва шанса да напомни колко зле е родният футбол и да понаплюе родната футболна централа. Трябва да признаем, че му се получи - само че точно като в онзи виц за българския казан в Чистилището...
От редовните му прояви из всякакви студия и екрани, Владо Манчев прави впечатление на поне средноинтелигентен мъж и като такъв трябваше да се усети, че този път не са го поканили, за да ръси акъл, а просто от елементарно уважение към българския футбол.
И целта на мероприятието съвсем не е да се изобличат недъзите на родната футболна действителност, а да се покаже успешният модел на една съвсем различна държава. Пък който има поне малко умствен багаж - сам да си прави изводите.
Най-малкият проблем в случая е неуместната изява на лицето Манчев. Големият е, че у нас е пълно с Владоманчевци, кой от кой по-компетентен и по-надъхан да разгроми прогнилата ни футболна система.
А тя е пълна точно с такива хора, които само заради таланта си да ритат топка, са решили, че стават и за футболни функционери. Дали като директори, мениджъри, треньори, съветници на клубните президенти, просто сътрапезници или телевизионни коментатори, те са по всички етажи на футболната пирамида и крайният резултат е такъв, какъвто е.
Това, което всъщност Владоманчевците не проумяват или поне не казват на глас (защото не им е изгодно), е че промяната трябва да дойде от тях, тоест от вътре. Каква е голямата разлика? Българското първенство се администрира от БФС, а не от Професионалната футболна лига - както е в Испания.
Там професионалните клубове са взели съдбата си в ръце и успешно са превърнали футбола си в маркетингов продукт.
Няма почти никакви допирни точки с Кралската футболна федерация, която се ограничава единствено с отговорностите си за националните отбори.
У нас ПФЛ е карикатурен придатък на БФС, чиято основна функция е уж да управлява телевизионните права на клубовете. Всички знаем как ги управлява - един и същи човек ги купува и ги продава на... себе си. Иначе Боби Михайлов е виновен за всичко. Виновен е, защото така е най-лесно.
Ла Лига е толкова успешна, защото тези, които имат пряк интерес футболът да процъфтява като продукт, го управляват директно. В България големите клубове са пряко зависими от стотиците селски и регионални структури на футболната централа, чиито навици, нужди и зависимости не са мръднали от времето на Иван Славков-Батето, че и преди него.
А защо големите не се еманципират от малките? Ами най-вероятно, защото не желаят.
Защото сега им е добре, защото нямат капацитет да мислят дългосрочно и защото разчитат, че Владоманчевците стават за управленци. А и - в крайна сметка - защото получават това, което поискат. Дори когато са недоволни, се намира начин да бъдат компенсирани.
Венци Стефанов например две години упорстваше срещу поставянето на осветление на стадион "Славия". Струвало цял милион, нямало кой да му го върне. Такова е мисленето във "водещите" ни клубове - защо да инвестирам, след като няма публика. Само че публика няма да има, докато не си оправим стадионите.
А феновете ще продължат да си стоят пред телевизорите, където ще се радват на истински футболен продукт. С марка "Ла Лига" например.
