Едно от основните правила на треньорската професия е никога да не се критикуват публично футболистите. Маурицио Сари не може да не го знае, но го наруши след съботното дерби с Арсенал, загубено от неговия Челси с 0:2.
Италианецът реши да посочи с пръст виновниците на терена, вместо да признае своите тактически грешки.
А дали това беше дръзък, но все пак обмислен от негова страна ход, или един от първите знаци, че няма да успее начело на лондончани - само времето ще покаже.
Факт е, че Челси беше муден, безличен и неприятен за гледане срещу директен съперник за топ 4.
Най-абсурдното е, че след дербито Сари заяви, че играчите му не могат да се мотивират за най-важните срещи в шампионата. А чия е вината за това - на самите футболисти или на мениджъра?
"Бесен съм от подхода ни в мача. Нормално е да изпитваш някои трудности срещу конкурентите, но трябва да реагираме доста по-добре на тези трудности. Същото беше и срещу Тотнъм. Не става въпрос за самата загуба, а за начина, по който загубихме", каза италианецът и думите му привлякоха огромно внимание на Острова.
И някак си медиите се хванаха повече за тях, отколкото обърнаха внимание на шумния провал на "Сарибол", който специалисттът въведе в Западен Лондон.
60-годишният треньор води 19-ия отбор в кариерата си и все още няма голям трофей, което силно контрастира на фона на другите мениджъри, преминали през "Стамфорд Бридж" в ерата на Роман Абрамович.
Всичко започна отлично за банкера, под чието ръководство Челси записа поредица от 18 двубоя без загуба.
Постепенно обаче машината на "сините" заскърца и съботното поражение от Арсенал бе тяхно пето в последните 16 срещи.
И няма как вината за кризата да не е у него.
Мениджърът залага на агресивен стил с голямо притежание на топката, но не успява да подреди успешно играчите си в схема 4-3-3.
Сари наследи от Антонио Конте доста играчи в напреднала възраст, а също така не разполага с достатъчно бързи бекове и комбинативни халфове.
Голям треньор, какъвто се предполага, че е той, трябва да намери решение на тези проблеми, но не само че не го намира, а все повече се натрапва усещането, че Челси няма да успее да финишира в челната четворка.
Сари демонстрира твърдоглавие и отказва да пробва нови тактически варианти, въпреки че отборът му зацикли.
Постепенно отшумя и еуфорията около най-доверения човек на наставника - Жоржиньо, който отказа на Манчестър Сити, за да се събере отново с бившия си треньор.
От него се очакваше да осигурява креативност на отбора, но не може да се адаптира към високото темпо във Висшата лига.
Нещо повече - позицията, на която го пуска, изтласка Н`Голо Канте вдясно на полузащитата, където французинът не успява да влияе така на събитията на терена, както би го правил, ако играе пред защитата.
Стигаме и до интересната ситуация с Еден Азар, който се превръща в жертва на липсата на надежден централен нападател, какъвто не могат да си осигурят на "Стамфорд Бридж" вече година и половина.
Треньорът не вярва на Жиру и Мората, а ролята на фалшива "деветка" не пасва на белгийската суперзвезда.
В дербито с Арсенал Азар бе незабележим и със сигурност се надява Гонсало Игуаин наистина да му стане съотборник, за да се върне на любимата си позиция отляво на атаката.
Сари може да опита и схема 4-2-3-1, в която Канте е в тандем с Жоржиньо пред отбраната, Азар е в обичайното си място, а най-отпред е Жиру или Мората.
Италианецът обаче не показва никакви индикации, че е готов да експериментира и така става лесна плячка за колегите си в Премиършип.
Всеки от предшествениците му би намерил начин де използва по най-добрия начин наличните кадри в съблекалнята на Челси, но Сари демонстрира необяснимо упорство и липса на гъвкавост.
А твърдоглавието му може да коства визата на "сините" за следващото издание на Шампионската лига, тъй като 15 кръга преди края на първенството Арсенал и Манчестър Юнайтед са само на 3 точки зад Челси.
