Сега или никога. Няма по-удобен момент да се случи „бетонната революция" във футбола ни, а и в целия спорт. А и няма да има друг момент.
Пет софийски клуба пожелаха държавата да ремонтира стадионите им и да ги направи функционални за поне десетилетие напред.
Като всяка новина, събираща в едно изречение думите „искане", „пари" и „футбол", и тази ококори очите на скептиците. Босовете на ЦСКА, Левски, Славия, Локо и Академик искали да завлекат по някой лев.
Да, но тоя път нещата са сериозни и трябва да ги разглеждаме като такива. Съвсем реално е наесен в София да няма футбол. Последното заключение на общинската комисия сложи гриф „Негодни" на всички стадиони в столицата освен „Васил Левски". Това значи или опашка кой да играе по-напред на националния стадион, или пътуване за всеки мач до Ловеч, Бургас или ... Букурещ. Ясно е, че така първенство не може да се проведе. Добрата новина е, че все още има време до есента.
Сега София иска държавата да направи това, което 20 години забравя и отлага. Да се погрижи за своето имущество. Защото тези стадиони са общински или дадени на някакви организации, наречени ОСК (Обединени спортни клубове), които нямат нито ресурс, нито желание да се занимават с рушащия се бетон. Така се получава параграф 22. Държавата не подържа имотите си, но не ги дава и на клубовете за стопанисване.
Президентите удрят по една боя и сменят дограмите, колкото „квартирите" им да не рухнат съвсем. Но те вече са морално остарели, минаха 20 години от времето, когато бяха що-годе функционални. Сега сме последни в Източна Европа на ниво спортни бази. Без съмнение. И няма кой друг, освен собственика на бетонните чудовища, който да ги ремонтира и приведе в приемлив вид. Пак ще е временно, защото единственото разрешение е срутване и построяване на нови. Но един напълно нов стадион излиза над 100 милиона лева, а доработка и модернизиране като това в Ловеч - между 3 и 10 милиона. Върши работа и Литекс го доказа. И то със заем от общината. Това е формата или поне пътят.
Идеята вече е в ход. 50 милиона за пет стадиона - това искат клубовете. В интервю наскоро Венцислав Стефанов и Димитър Борисов обясниха схемата. Президентите не искат парите да им бъдат преведени. Така се избягват спекулациите за фалшива отчетност и двойно счетоводство, както и неизбежните слухове за отклонени по пътя към обекта суми. От клубовете са проектите за реновациите, а държавни и общински фирми ги изпълняват. Така контролът върху харчовете се осъществява от човека (в случая държавата) с парите. И няма скрито-покрито.
Стадион „Славия" има нужда от около 6 милиона лева, нови козирки, ложи, осветление и други ремонти, които могат да се извършат за около 6 месеца. Той ще е готов най-скоро, ако проектът бъде задвижен. По-сложно и скъпо е положението с „Герена" и „Армията", но за пролетта и те могат да изглеждат поне като стадиона в Ловеч. Ще струва около 7-8 милиона за единия. Домовете на Академик и Локомотив са в най-тежко състояние, но при тях по-голямо ще е времето за реновиране, а не сумата. С общо 35 милиона лева оптимизирани разходи можем да имаме 5 нормални стадиона, на които ти е приятно да заведеш дечурлига, а и готови за мачове в евротурнирите. Ако са 50 милиона - толкова по-добре.
След „20 години в Тибет" на бездържавието, нормално е държавата да се намеси. Футболът е единственият спорт, в който не влизат никакви субсидии от бюджета, нито пари от спортния тотализатор. Там дават левове само частници. А без подкрепа от държавата не става. В Румъния построиха национален стадион за чудо и приказ, но най-вече с пари по проекти на УЕФА и със солидна подкрепа на правителството и общината на Букурещ. Да се поучим поне веднъж от румънците, а не да се правим все на най-знаещи. Стадионите в София са инвестиция, защото един спортен комплекс може и да носи печалба, въпреки че досега в България определено не знаем как да постигаме това.
Моментът, освен че е критичен, изглежда и възможно най-точният. Правителството на Борисов построи спортната зала, която чакахме десетилетие. Значи е отворено към такива инициативи и разбира смисъла от инвестиция в спорта. И след стоте милиона, наляти в залата, нека сега се намерят поне една трета от тия пари за стадионите. Иначе ще се прочуем като Левски и ЦСКА почнат да домакинстват в евротурнирите на арените на Динамо и Стяуа. Не че ще ни е за първи път да се излагаме. Но докато има време, можем да направим нужното да предотвратим този срам.
