Преди малко повече от година националният отбор на Испания спечели първата си световна титла. Две години преди това „ла фурия роха" стана и европейски първенец. През това лято по стъпките на мъжете тръгнаха и юношите до 19 и до 21 г., които също станаха №1 в Европа.
Испания диктува модата и на клубно ниво. През май Барселона спечели убедително четвъртата си купа в Шампионската лига след категоричен успех с 3:1. И макар в Примера Дивисион битката да е между каталунците и Реал (Мадрид), а останалите да изостават сериозно, специалистите са убедени, че именно това е второто по сила клубно първенство на стария континент.
Зад лъскавата фасада на успехите обаче се крият сериозни проблеми. И те лъснаха с пълна сила миналия петък когато играчите, поведени от Икер Касияс, Чаби Алонсо, Фернандо Йоренте и Карлес Пуйол, обявиха, че са готови да отложат първите два кръга на първенството ако не бъде подписан колективния трудов договор, който да гарантира правата им.
Исканията на футболистите са най-вече финансови. Но не за повече пари, а за това поне да си получават онова, което им се дължи.
В края на юни бе публикувано изследване, което показва, че общите задължения на испанските клубове са 3,5 милиарда евро. Доходите им пък са едва 1,6 милиарда евро.
Най-потърпевши от тази разлика са играчите, които често получават заплатите си със закъснение, ако изобщо ги получават. По данни на асоциацията на професионалните футболисти към този момент има 200 играчи, които очакват да им бъдат изплатени около 50 милиона евро задължения.
Всъщност проблемът с финансовите задължения на клубовете не е нов и не засяга само Испания. Дори грандове като Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Челси имат да изплащат огромни суми. Същото важи и за Барселона, чиито задължения са над 500 милиона евро и Реал (Мадрид) - над 600 милиона евро.
Но за разлика от тях малките испански клубове не получават толкова средства нито от телевизионни права, нито от участие в европейските турнири, спонсори или продажба на фенартикули и билети за двубоите си. Няма ги дори предсезонните турнета, които наливат не малко в касите на големите отбори. Да не говорим, че Виляреал и Валенсия например едва ли могат да получат 2,5 милиона евро, за да изиграят контролен мач с тим извън Испания. А точно такава сума прибра Барселона, за да гостува на Хайдук (Сплит).
Така клубовете извън двата гранда започват да изпитват сериозни затруднения когато трябва да платят на играчите, на служителите си, на банки и данъчни. И естествено се стига до обявяване на несъстоятелност.
За разлика от останалите футболни държави обаче в Испания това не означава, че клубът ще бъде изхвърлен в долна дивизия или ще му бъдат отнети точки. Според съществуващия Ley concursal (букв. Закон за фалитите - процедура по обявяване в несъстоятелност) ако един клуб не може да си позволи да изплаща задълженията той обявява несъстоятелност.
Тогава в клуба влиза синдик, който определя колко всъщност са задълженията и колко от тях ще бъдат изплатени. Със задачата да направи това се нагърбва държавата. Напълно възможно е длъжниците да си приберат само половината от парите, които имат да получават. Но повечето се съгласяват, защото другата опция е да не получат парите си изобщо.
През времето, в което клубът се намира в несъстоятелност единственото последствие за него е фактът, че приходите му са под контрола на синдика. И после когато той си тръгне онова, което държавата е изплатила като задължения си го взема от приходите от телевизионни права. Но тимът нито е изхвърлен от елита, нито е загубил точки, а след 3-4 години в несъстоятелност дори започва на чисто.
Към подобна спасителна процедура от 2004 г. насам са прибегнали вече 21 клуба. В този момент в несъстоятелност са дори част от тимовете, които в събота трябва да започнат участие в Примера Дивисион - Бетис, Райо Валекано, Сарагоса и Гранада. На ръба са още поне десетина клуба.
И това не е единственото, което шокира всички когато стане дума за ситуацията в испанския футбол. В страната дори намериха начин и клубове, които са в администрация да осъществяват трансфери. При това за не малко пари. Типичен пример е Сарагоса - клуб, чийто задължения са в размер на 134 милиона евро. Въпреки това през това лято тимът взе вратаря Роберто, чийто трансфер от Бенфика е на стойност 8,6 милиона евро.
Той е осмият най-скъп играч привлечен в Примера Дивисион това лято. Преди него са само Фабио Коентрао (от Бенфика в Реал за 30 милиона евро), Сеск Фабрегас (от Арсенал в Барселона за 29 милиона евро), Алексис Санчес (от Удинезе в Барселона за 26 милиона евро), Санти Касорла (от Виляреал в Малага за 20 милиона евро), Нури Шахин (от Борусия Дортмунд в Реал за 10 милиона евро), Рафаел Варан (от Ланс в Реал Мадрид за 10 милиона евро) и Жереми Тулалан (от Лион в Малага за 10 милиона евро).
Освен това Роберто е и в челото на класацията за най-скъп вратар това лято. Преди него са Мануел Нойер (25 милиона евро) и Давид де Хеа (22 милиона евро) и Тибо Куртоа (9 милиона евро). След него пък остана холандския национал и световен вицешампион Мартин Стекеленбург за когото Рома плати едва 6,3 милиона евро.
Как обаче потъналият в дългове Сарагоса взе толкова скъп играч?
Всъщност испанският клуб ще плати под 300 000 евро за играча, при това на две вноски. И естествено заплатата на играча - 800 000 евро на година, както и таксата за правото той да играе в Сарагоса - малко над 80 000 евро. Останалото се поема от инвестиционен фонд, в който участва един от най-влиятелните футболни агенти - Жорже Мендеш. Същият, за когото се говори, че е сред движещите сили в Реал (Мадрид) в последните сезони, тъй като негови клиенти са Жозе Моуриньо, Кристиано Роналдо, Пепе, Анхел ди Мария.
Въпросният фонд е купил икономическите и рекламните права на футболиста, той решава кога, къде и за колко ще се продаде играча. Предполага се, че Роберто ще е титуляр, което ще повиши цената му. „Това е малко хазартен риск, но той не е от значение за нас, ние просто искаме да гарантираме сигурността на Сарагоса", обясняват от „Laes Nexia & Castillero Auditores" - компанията, отговаряща за фалита на Сарагоса. Подобни практики имаше и в Англия - по същия начин в Уест Хем, например, дойдоха Карлос Тевес и Хавиер Масчерано. После обаче клубът беше глобен, а тази формула - напълно забранена.