В следващите редове ще стане въпрос за една съвременна приказка. За история, в която се говори за уелски бойци под английско знаме, водени от датчанин. История за това как трудът се възнаграждава. Историята на гордите "лебеди", която навръх вековния си юбилей се превърна във футболен бестселър...
Суонзи спечели Купата на Лигата на Англия и затвърди ореола си на един от най-симпатичните клубове на Острова. Нещо повече - момчетата на Михаел Лаудруп вдигнаха трофея, след като отстраниха по пътя си могъщите Ливърпул и Челси. След очаквани успехи над Барнзли и Кроули, в последния ден на октомври уелската гордост превзе "Анфийлд роуд" след 3:1. И това бе само началото.
Последва рутинно, макар и доста трудно домакинско 1:0 над Мидълзбро и "лебедите" трябваше да отплават към "Стамфорд Бридж". Победата с 2:0 в дома на европейския клубен шампион в първия полуфинал взриви английската преса, а в безсилието си в реванша на "Либърти Стейдиъм" звездата на Челси Еден Азар изрита едно от децата, което бавеше топката. Нататък преразказът е излишен.
Суонзи сбъдна мечтата си на "Уембли" и го направи по безапелационен начин. Да, съперникът беше селектираният за 7500 паунда втородивизионен Брадфорд, но преди това "петлите" клъвнаха фатално елитните Уигън, Арсенал и Астън Вила. Независимо от разгромния резултат в неделния лондонски следобед, мачове като този между Суонзи и Брадфорд са живителни за играта на Острова на фона на арогантната машина за пари, наречена Висша лига.
Двата тима, разделени от 70 позиции в английския футбол, са модел за подражание с днешна дата. Брадфорд и Суонзи не трябва да бъдат разглеждани само като индивидуалности, а като събирителни образи, които по свой собствен начин търсят мястото си под слънцето. Тази година бяха те. Защо следващата да не са Джилингам и Рединг?
Огромни адмирации заслужават и младите наставници Фил Паркинсън и Михаел Лаудруп, чиито футболни разбирания се материализираха по неповторим начин с достигането до големия мач. Няма да пропуснем и футболистите. Тези на Суонзи са вече звезди и почти всяка седмица ги гледаме по телевизията, но доскорошният служител в супермаркет Джеймс Хенсън и съотборниците му от Брадфорд нима няма да останат в историята? Та те вече са там.
"Когато изгониха вратаря им, едно от момчетата от Брадфорд каза на съотборниците си "сега ще ни вкарат поне 8-9". Не се притеснявайте, ще задържаме топката и ще разиграваме повече. Става въпрос за уважение", разкри интересен диалог между него и играчите на съперника нападателят на Суонзи Мичу след мача.
Така е. Брадфорд със сигурност заслужава респект.