За ЦСКА, Ботев или Пирин може. Защо за Левски да не може?

Облаците, надвиснали над „Герена" в последните дни, в резултат от „климатичната" обстановка в парламента, а вероятно най-вече заради разместването на пластовете в определени бизнес-среди, отново изтикаха на преден план въпроса за тежката зависимост на българския футбол от политическите процеси в държавата.

До втръсване е дъвкано колко порочна е тази схема - клубовете да се връчват със или без панделка на определен олигарх в замяна на други услуги или заради определени зависимости. Ясно е, че така успешен футболен продукт не се прави и няма как да се направи, но поради факта, че живеем в България, другите модели не функционират. Или поне никой не е изявил желание да функционират.

Да се търсят виновни е излишно, а и доста късно. Васил Божков е в пълното си право да реагира, щом смята, че бизнесът му е застрашен. В крайна сметка, той дава огромни пари, за да издържа Левски и ако му спрат кранчето, няма да му излезе сметката. Просто и ясно.

Ако наистина става дума за инвестиции от 20-25 милиона лева на година, това означава, че му трябва сериозен ресурс, с какъвто поне до момента разполага. Ако проектозаконът на Валери Симеонов обаче мине, изворът пресъхва. И би било най-нормалното нещо Божков да хвърли кърпата. При такъв сюжет Левски едва ли дори ще е в топ 3 на ежедневните грижи на хазартния бос.

Разбира се, в такъв случай възниква въпросът какво правим с Левски?

Ще започнем с това, че напук на апокалиптичните сценарии, феновете едва ли имат кой знае какви основания да се притесняват, че АД-то ще фалира. Държавата, и особено сегашната управленска конфигурация, е доказала, че винаги има варианти. Само преди година ситуацията бе в пъти по-зле - оказа се, че най-популярният български клуб буквално е бил на броени дни от банкрута. Но спасител се намери, вероятно ще се пръкне и сега. Предвид повишаващото се социалното напрежение в момента, на властта не й трябват и футболни главоболия. Този, който трябва, ще се погрижи.

В пъти по-важна обаче е моралната страна на въпроса и феновете на Левски няма как да избягат от неудобната истина. Въпросът е как и дали ще я приемат. Със сигурност не всички, но вероятно значителна част от тях сега са наежени срещу държавата и приемат случващото се едва ли не като някаква атака срещу любимия им клуб. Нищо, че вътре в себе си са наясно, че нищо подобно не се случва.

Казусът е чисто икономически и става дума за преразпределение на един огромен и доходоносен пазар.

Левски го няма никъде в тази схема. И би било изключително нелепо да се вдигат футболни въстания, за да се защити нечий бизнес - бил той и на собственика.

Никак не отива точно на привържениците на Левски да изпадат в подобно положение - техният патрон е най-чистият и свят символ на нацията. И десетилетия наред поколения левскари са се борили клубът им да остане неопетнен. Друг въпрос е дали са успявали, но са го правили. Не са позволявали компромис с моралните си ценности.

Разбира се, от своята камбанария Васил Божков има основание да се опитва да мобилизира фенската маса - всеки на негово място би го направил. Има поне 20 милиона причини (годишно) да го прави. Но феновете са фенове, защото обичат клуба си и правят всичко на добра воля. А и дори да излязат на жълтите павета, за да ударят рамо на собственика, няма никаква гаранция, че това ще даде някакъв резултат.

Важният въпрос обаче съвсем не е дали ще подкрепят Божков, а дали ще подкрепят Левски.

Всеки има право на свободен избор и ако намери за добре, може да откликне на призива за граждански протест. Защо обаче бъдещето на клуба задължително трябва да е свързано със сегашния благодетел? Какво толкова ще се случи, ако Божков се оттегли? Какво толкова страшно ще стане и ако отгоре не бъде спуснат спасител?

Ще се стане това, което се случи на почти всеки голям футболен клуб у нас - АД-то ще фалира и ще трябва да се тръгва от нулата. Левски просто ще стане поредната футболна институция, която ще се бори за оцеляването си по трудния начин. Единствената гаранция, че ще го направи, ще са феновете. Истинските. А такива, поне Левски, би трябвало да има в изобилие.

Да, на „Герена" ще настъпи време за мъже.

Ще се търсят виновни, ще се раздават присъди, ще се пробват различни пътища. Нищо чудно да се появяват враждуващи фракции, както бе при вечния враг. Но всичко това ще докаже едно - че в България има достатъчно много хора, които обичат Левски и са готови да влязат в Чистилището с него. И после да излязат.

А и историята е доказала, че фалитът на някакво си АД не е краят на света. Все ще се изнамери начин Левски да се върне на картата. Трябва да се признае, че „червеният" сценарий не беше най-умният, но пък левскарите поне ще имат нагледен пример какво не трябва да правят. В този смисъл те дори са облагодетелствани.

Всяка криза е и шанс. На няколко пъти по време на прехода левскарската общност не събра достатъчно смелост да поеме по друг път, въпреки че имаше идеална възможност. А може би просто не й бе позволено, но сега се отваря поредна възможност.

Хиляди левскари мечтаят за независим и силен Левски - моментът дойде. Но, ако отново клубът се озове на хранилка, феновете трябва да се сърдят само на себе си.

Защото те са единствените, които желаят доброто на Левски - и не го приемат като парченце от нечий бизнес-пъзел.