Наско Сираков през 3 дни има промоции на книгата за него из родината и всяка от тях минава в един и същ тон.
"А за Левски да кажете...", естествено се интересуват местните репортери и фенове.
"Левски е в трагично състояние...
Няма да влезе в тройката на класирането...
Батков е пред фалит, вероятно скоро ще продаде клуба...
Няма организация, няма селекция..."
Ок - всичко това горе-долу го виждаме и ние, които нямаме честта да се наричаме легенди на Левски. Но да го повтаряш през 3 дни, когато всъщност темата е книга, написана за твоята кариера и футболни подвизи...
Сираков открай време практикува този спорт. Когато е извън клуба (както е вече близо 6 години с изключение на 5 месеца миналата есен) той не спира да напада Левски. Преди от стената му във Facebook, която бе станала нарицателно за почти ежедневни словоизлияния срещу Батков и поредния треньор.
Сега от трибуната, на която отива за съвсем друга работа. В Търново, Варна, Сливен...
Сираков е безпощаден на думи, но не видяхме да е толкова безкомпромисен на дела, когато получи властта в Левски миналото лято.
Да, безспорен факт е, че в клуба има хаос и вероятно с лекота може да се каже, че има финансова криза, а отборът е слабичък. Но необходимо ли е това да се натяква от устата на вероятно най-голямата жива синя легенда?
Левски и ЦСКА страдат от една и съща болест - твърде много бивши кадри, ветерани, легенди и заслужили (както и недотам такива) хора, живеят с идеята, че клубът продължава да им дължи много.
Донякъде е така, но не се замислят, че те му дължат далеч повече - поне да бъдат коректни и внимателни, когато го критикуват.
Защото клубът и без тях пак би бил институция, но те без него...
