Христо Стоичков обяви Литекс за отбор с история и традиции, позира с Гриша Ганчев, с шалче и фланелка. Стана треньор в Ловеч и от днес започва да тренира отбора, опитващ да си извоюва от 14 години насам званието гранд.
Голямо начало е - за първи път най-успелият във футбола става треньор на клубен отбор у нас. Не е на ЦСКА, неговият тим. Не е и на пловдивски отбор, дори не е и на Марица, там, откъдето е започнало всичко. Литекс е клубът.
Стоичков вероятно не си прави илюзии каква пролет го чака. С неособено боеспособен състав (това все още може да се промени) и тежка програма, Литекс има да наваксва много точки за евентуална намеса в битката за титлата. За купата също няма да е лесно, но поне там е ясно - имаш да изиграеш три мача и трофеят е твой. Не тръгваш с пасив. Биеш ли три пъти си ок.
Но Камата има много да губи в Ловеч. Неуспех в първенството и за купата може да го извади дори от местата за евротурнирите, а това би било провал според стандартите, установени в Литекс.
Такъв провал може и да накара Ганчев да преразгледа гръмките си слова за безсрочен договор с мегазвездата.
А денят, в който Стоичков бъде уволнен заради евентуален провал от клуба, е вероятният край на треньорската му кариера за българския футбол. Едва ли някой желае да види Ицо да се провали. Това би било гадно. Представете си го - човекът, който вкарваше с арогантна увереност на Германия и Испания, да се чуди как да обясни пред камерите защо някакви набедени нови звездички са паднали от Черноморец, например. Би било ужасно гадно.
Защо човекът с его и ореол за цял един народ поема това предизвикателство? Стоичков трудно може да спечели нещо с този ход. Освен пари, разбира се, ако са верни слуховете за тясна договорка, обвързваща го с бизнеса на Ганчев с китайските автомобили. Няма лошо легендарната физиономия на Ицо да беше лице на джиповете.
Но гледката на Стоичков в тинята на родната „А" група, и то с отбор, който трудно може да постигне нещо преди месец май 2013 г., направо звучи плашещо.
Кариерата на осмицата напомня съдбата на великия Диего Марадона. Без да е водил отбор като треньор, аржентинският гений пое националния и отиде с него на световно. Провали се, въпреки че даде цялата си енергия и жар. Сега ще му е трудно да води който и да е отбор на света. Да, работи някъде там из арабските приказни страни, но това са рекламни трикове за много пари, а не спортно-технически назначения.
Стоичков стана селекционер на националния отбор без нито един ден опит като клубен треньор. Не успя да постигне класиране, въпреки че даде колкото можеше от себе си. След това води Селта, с който изпадна. После Мамелъди Съндаунс с успех, но все пак в първенството на ЮАР. И след близо година и половина без работа, стигна до Ловеч.
При цялото уважение към шампиона на България, това не е мястото на един Стоичков. И провал в него ще значи дебела черта за край на треньорските опити на този, който като футболист ни караше да мечтаем. Поне на сериозните такива опити.
