Серхио Агуеро, Рияд Марез, Алексис Санчес, Кевин де Бройне... Не, не е поредната класация на най-добрите във Висшата лига, въпреки че със сигурност ще попаднат там.
Всъщност - те са звезден квартет от провалени дузпаджии през настоящата кампания.
Заедно с още петима оформят "великолепната деветка" на играчите, които не успяха да отбележат от бялата точка в първите 9 кръга на Премиършип.
За контраст ще отбележим, че през целия сезон 2013/14 са били пропуснати само 14 удара от бялата точка.
А тенденцията "изпусната дузпа" в момента не е актуална само в Англия, а и още в Ла Лига, Серия "А" и Бундеслигата.
В Шампионската лига едва 42.9 процента са реализираните 11-метрови наказателни удара - 6 от 14.
Имат ли обяснение тези числа? Може ли просто да става въпрос за съвпадение?
Едва ли.
Едно от обясненията се крие в самите вратари.
Погледнете какви имена има в съвременния футбол на вратарския пост. Буфон, Нойер, Лорис, Чех, Де Хеа, Облак, Тер Щеген.
Да не забравим и Диего Алвес от Валенсия, който в последния кръг не успя да хване удара на Лионел Меси от бялата точка, но притежава феноменална успеваемост. Дузпата на Бълхата бе 38-та в кариерата на бразилския страж в Ла Лига, а той е спасил 17.
Хитруването на вратарите също не е за пренебрегване.
"Вратарят не трябва да преминава голлинията си преди изпълнението на удара" - кратко и ясно е записано в правилника.
Но има ли страж, който да спазва това правило?
Крачка напред винаги повишава шанса дузпата да бъде отразена.
Лакомията на изпълнителя също е от съществена важност.
Нали се сещате - някой дърпа топката от ръцете на съотборник и застава на точката, след което гледа гузно към земята.
Виждали сме го от Валери Божинов в Спортинг Лисабон преди години, видяхме го и наскоро от Ерик Ламела от Тотнъм, който реши, че ще се справи по-добре от Хьон-мин Сон срещу Манчестър Сити. Както и от Алексис, който наложи волята си над Санти Касорла срещу Хъл.
Подобни неразбории на терена не са в помощ на каузата дузпата да се превърне в гол.
Това трябва да се отчита и като грешка на мениджъра, който е длъжен на разбора преди мача да посочи кой ще е изпълнителят и думата му да е закон.
Накрая като обяснение идва и традицията.
По принцип повече дузпи се изпускат в началото на сезона - до края на октомври.
Всеки иска да тръгне добре, да направи впечатление, да се трупат точки и това подхранва напрежението.
Фактор е и лятната пауза, в която футболистите губят от игровия си ритъм.
Така че - търпение му е майката.
А и не е задължително пропусната дузпа винаги да е свързана с негативни емоции.
Защото дузпи се бият и срещу любимите ни отбори и нямаме нищо против да се радваме, че вратарят ни е "котка" или пък да се посмеем на някой изстрел на съперника, след който топката преминава високо над гредата.
И си представете, че това се случва в дербито, в което сърцето ви бие най-лудо.
