Да се чуди човек да плаче ли, да се смее ли...
Гледаш 90 минути сериозни опити играта футбол да се превърне в нещо ново и мистично, докато България измъква три точки в Ла Валета - този непристъпен футболен бастион. 1:0.
И после почва интересната част с отзивите.
"Тук винаги се играе много трудно," обяснява ни Станислав Манолев. Така е - статистиките го потвърждават.
За 10 години там Малта има една победа над Унгария в официален мач и четири ремита - с Турция, Албания, Хърватия и България. Това от общо 26 домакинства. Останалото са загуби.
"Нали знаете как се вдига птицата Феникс", наперил е криле и голмайсторът Ивелин Попов. Той сега "си връща", защото го съсипаха от критики след есенния мач с Малта, когато изпусна дузпа.
Чудесно, Попе. Остава обаче да ни донесеш победата и срещу Норвегия, Хърватия или Италия - в мач срещу някой пряк съперник, когато наистина точките са не 3 , а реално 6.
"Много помия се изля срещу нас...", каза и вратарят Митрев. И добави, че в Турция при 0:4 сме играли прекрасно.
И накрая селекционерът Петев: "Шансовете ни са големи... Показахме характер... Гледаме напред... Поздравявам момчетата..."
Неща, които слушаме след всяка победа на националите. За съжаление краят на филма май сме го гледали.
Дотук сценарият е познат - победи в първите 6 мача само срещу Азербайджан и Малта, като всяка от тях е повод за тупане в гърдите и "гледане напред".
Дано бием Норвегия на 3 септември. Съмнително е дали това трайно ще промени нещо в статуквото, но... поне ще има някаква надеждица.
