Вчера на стадион „Емирейтс" в Лондон се видя, че отборът на Милан - голямата надежда на всички уморени от хегемонията на Барселона в Шампионската лига, все още е далеч от класата, необходима му да дръпне спирачката на каталунците.
„Росонерите" допуснаха за едно полувреме домакините от Арсенал да ги поведат с 3:0 и почти да изравнят общия резултат след онова вихрено 4:0 в Милано преди три седмици.
Да, контузиите в състава на Масимилиано Алегри не бяха никак малко, но това не е оправдание да си на косъм от пропиляването на такъв огромен аванс и говори за липса на зрялост и манталитет на победител.
Този Милан припомни на своите „тифози" кошмара от Истанбул през 2005, когато на финала в Шампионската лига италианците поведоха с 3:0 на полувремето на друг английски клуб - Ливърпул, а след това допуснаха изравняване и изгубиха с дузпи.
Нито един от оцелелите играли в онази вечер ветерани - Неста, Гатузо и Зеедорф, този път не бе в групата, именно заради травми, но изводът, че днешният Милан също е способен да пропилее всякакъв аванс, си остава напълно валиден.
Снощи се видя и как ганайският плеймейкър Кевин-Принс Боатенг е почти незаменим за отбора, след като 70 минути Робиньо бе трагичен в ролята на „трекуартиста" - играчът зад нападателите в схемата на Алегри 4-3-1-2, до влизането на Алберто Акуилани, който замени младия Стефан Ел Шарауи и позволи на бразилеца да заиграе до Златан Ибрахимович в атаката.
Проблемът с амбициите на Милан за осма европейска титла е и в това, че отборът не проведе читава селекция през зимата и Съли Мунтари и Макси Лопес едва ли са играчите, които могат да доведат до качествен скок в играта, така че да бъде победен фаворитът Барселона - нещо, което „червено-черните" не постигнаха в предварителната група.
Всъщност, именно там нещата бяха на кантар - в първия двубой шампионът на Италия завърши 2:2 на „Камп Ноу", а във втория загуби у дома с 2:3. Въпреки че на „Сан Сиро" Милан имаше доста основания за недоволство от съдийските решения и претенции, че е бил по-добрият отбор, то изглежда, че единствената надежда да вземе победа срещу Барса, е да не ги среща преди финала, защото в два мача е обречен, след като едвам се справи с непостоянния Арсенал.
Реал (Мадрид) на Моуриньо, който е смятан от широката общественост за втори най-силен клуб в света в момента все още не е успял да победи Барселона на Гуардиола в пряк двубой в редовното време от осем опита - единственото изключение е успехът с 1:0 след продължения на финала за Кралската купа миналата година.
Ако Масимилиано Алегри иска да детронира актуалния носител на трофея, трябва да пали свещи в прочутата миланска катедрала, жребият да не го събере отново с каталунците на четвъртфинал или полуфинал, а отборът му да преодолее тези етапи, след което да ги срещне на 19 май в Мюнхен и да повтори представянето си от първия мач с Арсенал.
Защото, да бъдем честни, този Милан все още има много пица да изяде, докато стане сериозен конкурент на тази Барса.
