За около два часа Левски и ЦСКА ни накараха да си отдъхнем от ежедневните болки и скандали около българския футбол и около всичко, което му е мило и драго на родния футболен запалянко.
Вечното дерби не излъчи победител, не произведе дори и гол. Но и по-лоши продукции сме гледали от двата гранда през последните години.
В дните преди дербито се говореше само за финансовото състояние на Левски, за арести на собственици, за задкулисни договорки, за дарителските кампании на „сините“ фенове и за плановете за спасяване на клуба.
В „червения“ лагер пък ближеха рани след катастрофалния зимен лагер, от който се прибраха без отбелязан гол и с голова разлика от 0:11. Дори се говореше за смяна на треньора.
Футболът беше оставен на заден план.
Футбол много и на терена на Вечното дерби нямаше, но имаше борба. Имаше тежка битка, която доведе до разкървавен нос минути след началото на мача. Имаше себераздаване и борба за всяка педя терен, заради което Левски доигра последния четвърт час с човек по-малко след изгонването на Нуно Рейш. Битка, която нажежи страстите по трибуните и край страничната линия, където пък изгонен бе Добри Митов, а Милош Крушчич получи жълт картон за оспорване на съдийски решения. Накрая пък капитанът на ЦСКА Петър Занев си изкара глупав червен картон заради реплики към съдията, което ще му донесе ненужно наказание.
С оглед на показаното през първия полусезон, едва ли някой е очаквал някакво грандиозно шоу на мача между „сини“ и „червени“, но истината е, че и двата отбора дадоха всичко, на което са способни, както отбеляза наставникът на ЦСКА. А това е всичко, което феновете очакват от отборите си.
Веднага след мача отново влязохме в добре познатата ни тематика. Заговори се за финансиране, арести, държавна политика и ролята на феновете. Тези в Сектор „Б“ поне доказаха, че могат да проявят здрав разум и този път помислиха за своите пари, с които искат да спасят отбора си. Не хвърляха бомбички и факли на поразия и не дадоха повод на БФС да бръкне в касата на Левски, която така или иначе вече е доста издънена.
„Червените“ пък се ядосваха от пропуснатия шанс за победа. И Крушчич, и Петър Хубчев признаха след мача, че „армейците“ повече са заслужавали победата. Някои пък се нахвърлиха върху съдията Георги Кабаков заради няколко спорни отсъждания и пропуснатата възможност за успех над големия съперник и доближаване до върха.
Важното е, че поне за кратко имахме шанс да си поговорим за футбол. Далеч от качеството, нужно за конкуриране с Лудогорец за титлата и купата, но все пак футбол. Една малка крачка по пътя към завръщане към нормалното.
