Откакто Делио Роси води Левски се възцари някакво мнение, че с дефанзивния си стил отборът бил силен срещу силните и слаб срещу слабите.
Че е слаб срещу слабите всички виждаха. Но че е силен срещу силните беше прибързан извод от едно дерби, в което Роси устиска 0:0 срещу Лудогорец.
Тогава Левски спечели овации за подредената си игра с човек по-малко най-вече по силата на контраста - защото беше заприличал на отбор поне в дефанзивен план и не представляваше разпасаната команда, съградена от миналия треньор Николай Митов.
Само че след 2:2 в дербито срещу ЦСКА-София и безпомощното 0:2 тази вечер срещу Лудогорец в Разград, лъсна истината, че Левски не просто не е силен срещу силните - той не може да предложи нищо различно от подредена игра и предпазлив футбол. И не претърпява никакво развитие с натрупването на мачове под ръководството на италианеца.
За да бъде реален претендент за титлата, Левски трябва да печели срещу преките си конкуренти, а в момента не се вижда как това може да се случи.
„Сините" фенове не би трябвало да са свръхизненадани от поражението в Разград, но и едва ли са очаквали любимците им да загубят по толкова левашки и безпомощен начин.
В Разград недъзите на Левски лъснаха. Тимът отново игра прибрано и страхливо, както го прави и срещу силните, и срещу слабите, но същевременно някак позволи да му вкарат два гола на контраатаки.
Този път водещият голмайстор Яблонски трудно можеше отново да вкара след ъглов удар, просто защото Левски изпълни всичко на всичко един корнер в мача.
Две ситуации имаше пред човека, който реално трябва да бележи головете, Сержиу Буш, но той се провали в последното си докосване, а конкурентът му в атака Мапуку още няма сили за цял мач и не желае да играе в защита.
Не е пресилено да се каже, че най-вече пропуските в селекцията костваха мача на Левски.
В отсъствието на титулярния ляв бек Иван Горанов се наложи като титуляр да започне Мики Орачев, който не е на нивото за такъв мач и можеше да бъде изгонен за втори жълт картон още към края на полувремето.
На почивката Роси пусна на негово място 19-годишния юноша Ивайло Найденов, който е принуден да играе като бек просто защото Левски няма повече играчи на тази позиция. Опитен отбор като Лудогорец се възползва и не след дълго Найденов беше направен за смях от Лукоки на аутлинията, за да се стигне до втория гол за домакините.
Лековато допуснатите голове означаваха, че „сините" трябва да обръщат мача и отново пролича колко бавен, предвидим и зависим от Обертан е отборът.
А Роси показва отчайваща тактическа закостенялост и неговият Левски изглежда по един и същ начин срещу Лудогорец и срещу Ботев Гълъбово, като италианецът не желае да изпробва дори и минимални промени, съобразени със съперниците.
Затова когато Левски трябваше да върне интригата в дербито, Роси не направи нищо повече от рутинните си смени, а отборът си остана кръгла нула и през второто полувреме.
Така равносметката от ръководството на Делио Роси дотук няма как да е положителна. Италианецът няма победа срещу отбор от топ 6 и вече изостава с 11 точки от първото място в класирането. Титла няма да огрее „Герена" и тази година, всъщност нищо повече от третото място не изглежда реалистично.
Само че третото място беше реалистично и с Митов начело, и с неговата селекция от български футболисти и „сини" юноши сред титулярите. Даже тогава вкараните голове бяха повечко.
А сега, когато босът Спас Русев намери начин да привлече всичките нови играчи от чужбина и именит италиански специалист, който да ги води, то вече третото място, постигнато с антифутбол, няма как да е приемливо.
