ЦСКА беше закрит за няколко седмици през лятото на 2013-а. Спомнете си - наистина беше така, убеждаваха ни футболни хора, ръководителите на клуба тогава, както и медиите.
Е, ЦСКА е достатъчно жив, за да е трети в класирането на "А" група, да е пред клуб с многократно по-сериозни амбиции, богат собственик и бюджет като Ботев, и да прати за втори път през сезона Левски в нокдаун.
Причината е основно с име Стойчо Младенов. Противоречива фигура в родния футбол, но не и за ЦСКА. Треньорът събра група играчи, които в повечето случаи нямаха друга алтернатива, а такава бе и ситуацията на клуба - без алтернативи на трансферния пазар поради липса на пари.
Но и Гъргоров, и Валентин Илиев, и Мартин Петров, и новопривлеченият Иван Стоянов, искаха ЦСКА. Там и беше мястото. Стойчо също е на мястото си на "Армията". И сплоти една малка армия от надъхани, отписани и с неизвестно бъдеще играчи в отбор, който леко, леко се катери в таблицата.
В сезон, който е на ръба на оцеляването и нулев, ЦСКА не пусна нито един гол в четири вечни дербита, нито пък в два мача с претендента за титлата Литекс, а и спокойно може да се класира за евротурнирите.
Разбира се, не се знае дали ще играе в тях след абсурдите от последните 6 години - едно отнемане на лиценз и едно отказване доброволно от босовете на "Титан".
Но повече от всякога, сега неволята сплоти цесекарската общност. Дори изолиралият се от родния футбол далеч в САЩ Христо Стоичков написа в twitter акаунта си: Samo CSKA! Bravo Stoicho!
И е прав - след 1:0 над Левски в събота, треньорът заслужи поне едно "Браво". Поне затова, че отборите му никога не се предават. И всеки цесекар му го дължи това "браво".
За класен футбол са нужни и пари за още сериозни попълнения, а не само ентусиазъм и сърце. Но на този етап, при ситуацията на будна кома, в която беше ЦСКА съвсем наскоро, представянето на отбора е повече от добро.
