Вчера се изясни името на новия национален селекционер.
Георги Дерменджиев беше избран от отговорника за националните отбори Йордан Лечков да се заеме с разнебитения представителен тим на България и да опита да го приведе в някакъв сносен вид навреме за баражите на Евро 2020 през Лигата на нациите.
Но месец март, в който ще се изиграят въпросите баражи, изглежда далеч, а първите изпитания на селекционера ще са в мачове без значение. През ноември се задава култовата контрола с Хаити и последният мач от квалификационната ни група срещу Чехия, в които достатъчно би било нашите да покажат някакъв живец след катастрофалните игри под ръководството на Красимир Балъков.
Какво може да се очаква от Чичо Гошо в тази ситуация, когато цялата структура на българския футбол се разпада и БФС ще е в състояние на някакво безвластие до провеждането на конгрес?
На първо място, не бива да очакваме нещо кой знае какво. На този етап вече трябва да сме осъзнали, че проблемът на българския футбол не е треньорът на националния отбор. Но и неговата работа не е без значение и той може да оформи някакъв приличен облик със скромния наличен материал, или да ускори пропадането. Първото видяхме неотдавна при Петър Хубчев, а второто при Балъков.
Разбира се, Дерменджиев е преди всичко човекът, който първо като помощник, а после и като старши треньор направи Лудогорец това, което е отборът в момента - пълен хегемон в България. Именно той вкара на два пъти разградчани в групите на Шампионската лига, постигна първата и единствена победа за български тим в груповата фаза на турнира, а като старши треньор взе и три титли на България.
Но... си остава далеч от каквото и да е всеобщо признание в българската футболна реалност. Тъкмо напротив, неговият авторитет постоянно е поставян под въпрос, а успехите му се омаловажават - макар и най-вече от хора, които нямат никаква представа от коя страна се рита топката.
Нагласите срещу Дерменджиев побърза да обобщи босът на Славия Венци Стефанов, който веднага заклейми назначението: "Какво постигна Дерменджиев извън Лудогорец, където имаше футболисти за милиони и разликата с другите отбори е много голяма? Магаре да вържеш там, и то ще стане шампион. След Лудогорец какво постигна Дерменджиев, а? В Казахстан бързо-бързо приключи, там не дават пари за нищо. За нищо дават... да не казвам какво. А в Левски колко време се задържа? И ние такъв провалил се треньор го слагаме начело на България".
Само че тезата колко е лесно да водиш Лудогорец издиша веднага, щом си спомним каква игра показваше и какви резултати постигаше отборът с други треньори в онзи период като Едуард Ераносян или Бруно Рибейро. Оттогава досега "орлите" пробваха и немалко други наставници, но най-красивия си и атрактивен футбол отборът играеше именно при Дерменджиев.
Проблемът е, че далеч по-пресен е споменът от трите месеца на Дерменджиев в Левски в началото на тази година.
След смяната на собствеността, той се оказа първото назначение на Павел Колев и новото ръководство, но свършеното в Левски не вдъхва особени надежди за предстоящата задача на наставника. Престоят при "сините" сякаш ни дава много по-добра представа какво да очакваме от Дерменджиев с националите - на "Герена" си пролича, че когато трябва да направи отбор от футболисти с по-скромни възможности и да постигне бързи резултати, той далеч не е способен на чудеса. В Левски не се забелязваше никакъв положителен ефект от работата му и той бързо-бързо си замина след домакинска загуба от Берое.
Поне като предимство може да се счита фактът, че пловдивчанинът познава добре голяма част от основните фигури в националния тим и в различни етапи от кариерата си е работил с тях - още като помощник в Литекс, където остана между 1999 и 2008 г. Най-вероятно той ще иска да работи с тези, които се доказаха по негово време в Разград. И не бива да се изненадваме, ако Марселиньо и Вандерсон са неизменни титуляри и ако например видим отново Светослав Дяков като национал - пак звучи по-добре от старите познайници на Балъков като Георги Сърмов.
В случай, че изберем да бъдем умерени оптимисти, можем да се надяваме Дерменджиев да направи простичките неща с националите.
Да не измисля твърде оплетени схеми и непосилни за българските футболисти тактики. Да не робува на имена, да вика тези, които са във форма, играят сравнително редовно и по възможност не се изявяват някъде по долните дивизии. Да пробва например Димитър Илиев от Локомотив Пловдив, да се лиши от Галин Иванов, да намери точното място на Ивелин Попов. Да убеди футболистите да се раздават и да се връщат в защита, България да изглежда компактно и да не се мъчи да разиграва топката в зони, където не разполагаме с играчи, които умеят това.
В този момент звучи смешно, но почти сигурно през март България ще е на два мача от класиране на Европейско първенство. Така че Дерменджиев е на прага на нещо историческо и е длъжен да не пропилява този шанс.
Е, националите няма да заиграят красиво като онзи Лудогорец, който треньорът водеше в Шампионската лига, но могат поне да заиграят като отбор. И тогава и Чичо Гошо ще си спечели малко повече уважение, каквото заслужава.
